Девицата и звярът
- Автор: Хол Вероника
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- Переводчик: Боряна Семкова-Вулова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Девицата и звярът». Краткое содержание книги:
— Мег — повика Алана бавачката.
Мег побърза да се подчини и нежно пое спящото момиче от ръцете на баща му.
— Камерън — меко каза Мариса, — нека окажем на родителите ви гостоприемството, което благородното им семейство заслужава.
Кам, взел отново бастуна си, пое ръката на жена си и двамата поведоха гостите към дома.
— Той все още ме мрази — простена Алана, докосвайки пълните си със сълзи очи с кърпичка от ирландски лен.
— Дай на момчето малко време, любов моя — каза Ангъс, прегръщайки голото й тяло. Искаше му се да е в състояние да облекчи болката, която разкъсваше жена му, защото вече знаеше какво е да бъдеш отблъснат от единствения човек, чиято любов би трябвало да е безгранична.
— Мислите ли, че съпруга му го обича? — подсмръкна тя, като се прилепи по-силно до топлото едро тяло на Ангъс.
— Не мога да кажа със сигурност — отвърна той, — макар и да вярвам, че не е безразлична към него.
— А Камерън? — попита тя, плъзвайки ръката си по мускулестите му гърди.
— Не е толкова лесно да го разбереш — призна Ангъс.
За Алана това бе ясно. Най-малкият й син никога не се бе държал така открито, като двете й по-големи момчета. Лицата на Кенет и Дънкан бяха открити за целия свят. Кам можеше да се крие зад каквато маска поиска.
Слънцето оголваше телата им и Ангъс се размърда в широкото легло. Целуна я по главата и я прегърна по-силно.
— Той обича мъничката си жена — каза подчертано Ангъс, — в това няма никакво съмнение.
— Да — съгласи се Алана — наистина е така. Но обича ли го жена му?
Мариса се промъкна в стаята, която бе наредила да дадат на детето. Бе една от стаите, предназначени за децата, които се надяваше да роди. Ръката й докосна плоския корем под роклята й. Там все още нямаше дете, плод на нейната плът и на плътта на Кам. Месечното й неразположение бе дошло само два дни, след като се бяха любили с Кам в онази къща.
Тя тихо приближи до леглото, в което спеше малкото момиченце; стъпките й бяха заглушени от скъпия килим. Детето изглеждаше като ангел, самата невинност и светлина.
— Толкова ми напомня на Кам като малък!
Мариса се обърна и видя свекърва си.
Алана се приближи до новата си дъщеря и потърси в зелените й очи някакъв намек за злоба към спящата й внучка, сетне въздъхна с облекчение. Доколкото можеше да съди, в ясните зелени очи нямаше нищо, от което да се бои.
— Да, тя прилича на баща си — съгласи се Мариса. — А майка й? — запита тя откровено, като се надяваше, че майката на Камерън ще й каже истината.
Алана отговори с въпрос.
— Кам не ви ли е говорил за нея?
— Не — неохотно призна Мариса.
— Може би трябва да оставим Елзбет да спи на спокойствие, докато разговаряме — предложи Алана.
— Да, така ще е по-добре — съгласи се Мариса.
— Има ли тук някакво място, където можем да останем сами?
— Стаята ми за шев — каза Мариса. — Последвайте ме.
Алана тръгна след нея и докато минаваше през къщата обърна внимание на богатата мебелировка. Стените бяха облицовани с махагон; предметите на изкуството си съперничеха с изложените в кралския дворец. Удобен, добре уреден и богато обзаведен дом. Прозорците пропускаха обилна светлина, която окъпваше яките дъбови подове в злато. Навсякъде бяха разпръснати дебели килими от Изтока. Въздухът бе изпълнен с аромат на парфюм и рози. На една малка масичка Алана забеляза сребърна купа, пълна с цветя и треви.
— Колко мило — отбеляза тя. — В стаята, която отредихте за мен и съпруга ми, също има такава купа.
Мариса се обърна усмихната.
— Цветята изпълват дома с аромат и прогонват мрачното настроение.
Алана харесваше момичето, за което се бе оженил синът й. С всеки миг, прекаран в нейната компания, тя се радваше за това все повече и повече. Девойката бе млада и извънредно красива, а и изглеждаше достатъчно здрава, за да роди на Камерън силни синове. Да, този брак щеше да бъде изключително полезен за любимия й син.
Качиха се по оградената с резбован парапет орехова стълба и влязоха в стаята за шев.
Мариса дръпна един шнур, за да извика прислужницата, нареди да донесат вино за нея и гостенката й и седна на тапицираното с кадифе канапе под трикрилия прозорец.