Скритата империя
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скритата империя». Краткое содержание книги:
Когато ксеноархеолозите откриват кликиски метод, който може да превръща газови гиганти в нови животворни слънца, хората незабавно изпитват новата технология. Резултатът е катастрофален, защото привидно необитаемите газови гиганти са родни светове на друг извънземен вид — безкрайно могъщите хидроги. Тези същества пращат армади от големи колкото градове бойни кораби с една-единствена цел: да унищожат и последния човек в галактиката.
Гордите светове на човечеството не разбират жестоките реалности на галактиката и сега са изправени пред собствената си гибел.
На няколко места върху плата бяха зашити светлоотразителни ленти. Черепът му беше съвсем гол, извънземното му лице бе ъгловато и набръчкано, кожата му имаше жълтеникавосив оттенък. Около главата му блещукаше пъстро електростатично поле — нещо като качулка, излъчвана от малки устройства на яката му. Нира не знаеше дали имат защитна функция, или са някакво украшение.
Илдириецът вдигна лявата си ръка с разперени пръсти, после я обърна настрани.
— Аз съм Клио’с, илдирийският министър на търговията — каза той на перфектен стандартен търговски. — Тук съм, за да установя делови отношения с капитан Рлинда Кет.
След като Рлинда се представи, посланик Отема му подаде дипломатическите си акредитиви, които, изглежда, го смутиха.
— Не ме разбрахте — каза той. — Аз съм дошъл само за капитан Кет. След малко ще дойде да ви посрещне престолонаследникът.
Рлинда се ококори.
— Ще дойде да ги посрещне самият престолонаследник, така ли? — ахна тя. — Знаете ли кой е това? — попита търговката Отема и Нира.
Въпреки че момичето се изпълни с въодушевление, Отема остана невъзмутима.
— Ще го приветстваме с нужното уважение, като представители на Терок.
Клио’с поведе Рлинда към вратата в грамадния купол. Търговката вървеше бавно, сякаш нарочно се бавеше с надеждата да зърне бъдещия илдирийски маг-император, но министърът я накара да побърза и я отведе в кабинета си, като остави Нира и Отема да чакат сами до „Ненаситно любопитство“.
В отсрещния край на платформата се отвориха други врати. Появиха се трима ужасни наглед илдирийци, широкоплещести воини с изпъкнали мускули, дълги кучешки зъби и нокти. Носеха оръжия: извити ножове и страшни катани с кристални остриета. Огледаха се с блестящи зверски очи, после се отдръпнаха настрани и застанаха мирно. Следващият, който пристъпи напред, беше най-хипнотично привлекателният мъж, когото Нира бе виждала.
Посланик Отема се поклони, ала момичето не можеше да откъсне очи от него. Той притежаваше невероятно обаяние. Лицето му беше красиво, идеално изваяно, с продълговата брадичка и широко разположени очи, които имаха странния цвят на опушен топаз. Чертите му бяха съвършени и без възраст, бронзовата му кожа му придаваше вид на изображение на древен фараон. Гривата от златни плитчици около главата му помръдваше като жива от статично електричество.
Нира най-после извърна очи, но той очевидно бе забелязал как го гледа и каза по-скоро на нея, отколкото на Отема:
— Аз съм престолонаследникът Джора’х и се радвам да ви посрещна. Посланик Отема? — Илдириецът кимна на старицата, после се обърна към Нира, посегна и повдигна брадичката й, за да я накара отново да го погледне. — И съм извънредно щастлив да се запозная с теб. Как се казваш?
Гласът й заседна в гърлото и Нира онемя. След съвсем кратко колебание Отема отговори с малко укорителен тон:
— Казва се Нира, престолонаследнико. Тя е моя помощничка. Ще проучваме заедно вашия велик епос.
— Отлично! Обещавам ви всички удобства, които можем да ви осигурим. — Престолонаследникът носеше украсен елек, отворен на гърдите, и Нира виждаше мускулите на широките му гърди и твърдия му корем. Джора’х имаше съвършената физика на идеализирана класическа статуя.
Нира с изненада забеляза терокски шарки по одеждите, които висяха до коленете му. Джора’х трябва да ги беше възприел след срещата си с Рейналд, или защото горската култура го бе очаровала, или защото искаше да направи добро впечатление на двете представителки на зеленото жречество. Щом престолонаследникът носеше такова облекло, несъмнено много други в илдирийския двор следваха примера му. Рлинда Кет нямаше да се затрудни да продаде коприните си и продуктите на световната гора.
Джора’х даде знак на телохранителите си да се приближат.
— Тези мъже ще ни помогнат да пренесем багажа ви. Наредих да ви приготвят стаи в Призматичния палат, където ще сте наши желани гости.
— О, благодаря. — Думите се изплъзнаха от устата на Нира преди Отема да успее да отговори.
Старицата любезно кимна.
— Не очаквахме такава изключителна чест от страна на престолонаследника. Носим няколко фиданки и други неща, които искаме да подарим на мага-император.
Джора’х махна с ръка.
— По-късно ще имате достатъчно време за формалности и церемонии. Днес баща ми е много зает, затова ми възложи приятната задача да ви покажа забележителностите на Миджистра.
Нира радостно плесна с ръце. Искаше й се да види всичко. Отема погледна младата си помощница.
— Както желаеш, престолонаследнико.
Джора’х ги качи на кралската си гравитоплатформа, за да им покаже столицата, и от въздуха, и от улиците.