Скритата империя
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скритата империя». Краткое содержание книги:
Когато ксеноархеолозите откриват кликиски метод, който може да превръща газови гиганти в нови животворни слънца, хората незабавно изпитват новата технология. Резултатът е катастрофален, защото привидно необитаемите газови гиганти са родни светове на друг извънземен вид — безкрайно могъщите хидроги. Тези същества пращат армади от големи колкото градове бойни кораби с една-единствена цел: да унищожат и последния човек в галактиката.
Гордите светове на човечеството не разбират жестоките реалности на галактиката и сега са изправени пред собствената си гибел.
Много татуировки покриваха лицето му, линии и кръгове, които обозначаваха пътуванията му, показваха колко време е прекарал на различни кораби. Беше служил на „Съзвездие“, който пътуваше от система в система и изпълняваше ханзейски задължения. Връзката на Талбун с дърветата му позволяваше да праща спешни съобщения и дипломатически комюникета по-бързо от всеки космически кораб или сигнал. Не всяко съобщение изискваше такава бързина, естествено, но присъствието на зелен жрец на борда даваше на капитана и посланика огромен престиж.
След пет години на дипломатическия кораб Талбун бе подал оставката си. Не можеше да заслужи повече татуировки. „Трябва пак да съм на планета. Омръзнаха ми металните стени и преработеният въздух, не мога повече да поглеждам през прозореца и да виждам само пустота. — Беше се опитал да го обясни на капитана на «Съзвездие». — Копнея отново да усетя пръстта под краката си, въздуха, дъжда и слънчевите лъчи.“
Въпреки многобройните опити за подчиняване на независимия Терок, зелените жреци не бяха подвластни на ханзейския закон. След като подаде оставката си като жрец на „Съзвездие“, Талбун незабавно получи хиляди предложения за своите услуги, ала умът и сърцето му вече бяха решили какво ще прави.
Бяха минали едва три години, откакто първите заселници бяха създали колонията. Талбун замина за Гарванов пристан. С препоръчителните си писма можеше да поиска назначение във всяка точка от Спиралния ръкав, но тази земеделска планета го беше призовала. Възнагражденията не го интересуваха. Искаше покой.
Изборът му изненада ръководителите на Гарванов пристан. Когато пристигна на затънтения свят — самотен зелен жрец, пътуващ с товарен кораб — сърдечните заселници го посрещнаха с най-пищното тържество, което можеха да си позволят. Сериозният млад кмет Сам Хенди обяви празник в негова чест и тази церемония смути Талбун. След като посади прелестната си горичка край Колониалния град, Гарванов пристан се превърна в истинска част от Ханзата, нещо повече от страна, подписала Хартата. Способността на зеления жрец да установява телевръзка го правеше жива телеграфна станция и позволяваше на заселниците да поддържат пряка връзка със Земята, другите колониални светове и търговските кораби.
Развълнувани от появата му, колонистите му бяха помогнали да разчисти местните мъхове и ниски растения, за да може да посади фиданките. Талбун никога не се беше чувствал обект на такава обич и признателност.
Посади фиданките една по една, като ги милваше и ги приветстваше в новия им дом. Гледани добре, дърветата бързо пораснаха. След две години зеленият жрец можеше да събира здрави калеми и да сади нови фиданки, за да разширява горичката. Всичко растеше чудесно.
Ала човек не живее вечно.
Под покрова на горския листак Талбун вдигна лице към небето, за да поеме светлината на тази чужда звезда и да я превърне в енергия. Прокара кални пръсти по бузите си. Не ги чувстваше мръсни, а жизнени. Рохкавата пръст винаги му вдъхваше нов живот.
Гарванов пристан беше идеално място, където да прекара оставащите му години, да задоволи празнотите в живота си. Часове наред седеше в горичката, четеше документ след документ на дърветата и през цялото време обогатяваше собствените си знания. Обичаше тези дни.
Ала сега бе време да си намери заместник. Оставаше му да изиграе една-единствена роля.
Застанал в центъра на горичката, той разпери ръце и прокара пръсти по стволовете. После коленичи — усети пръстта с голите си колене — и притисна чело към най-близкия дънер.
Стисна очи, замисли се как да изрази молбата си, после се свърза със световната гора и прати зов някой да дойде при него.
58.
Бенето
Дълбоко в терокските гори Бенето усети полученото послание. Дърветата недоловимо се развълнуваха от зова, пратен от друг зелен жрец, насочен навсякъде по невралната коренова мрежа. Той се притисна към люспестия дънер на най-близкото дърво и допря челото си до кората, заслушан в съдържанието на телевръзката.
От горичката на далечния Гарванов пристан старият Талбун съобщаваше молбата си. Бенето виждаше образи, чуваше мисли, разбираше желанието на уморения зелен жрец. И внимателно слушаше и попиваше всичко. Представяше си възможностите.
Бенето преживя малката изолирана ханзейска колония през очите и спомените на Талбун. Усети ветровете, които свиреха в равнините на Гарванов пристан и шумоляха в засетите от колонистите ниви. Представи си козите стада, веселбите на заселниците, усърдната работа, приятната компания. Усети и смъртната умора на стареца, разбра, че Талбун умира и трябва да бъде сменен.