Скритата империя
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скритата империя». Краткое содержание книги:
Когато ксеноархеолозите откриват кликиски метод, който може да превръща газови гиганти в нови животворни слънца, хората незабавно изпитват новата технология. Резултатът е катастрофален, защото привидно необитаемите газови гиганти са родни светове на друг извънземен вид — безкрайно могъщите хидроги. Тези същества пращат армади от големи колкото градове бойни кораби с една-единствена цел: да унищожат и последния човек в галактиката.
Гордите светове на човечеството не разбират жестоките реалности на галактиката и сега са изправени пред собствената си гибел.
Без баща, те стартираха зад повечето хора. Майка му знаеше, че Реймънд е умен, и когато можеше, му носеше книги. Въпреки че никога вече нямаше да я види, му се искаше да я накара да се гордее с него, макар и само в спомените му.
Той потръпна, сякаш пронизан от мълния в гърдите при мисълта за гибелния пожар, който беше унищожил блока им. Онази нощ само по някакъв късмет той бе отсъствал, за да осигури малко допълнителни средства на семейството. Сега всички те бяха мъртви, а той — онеправдано момче от обратната страна на икономическата крива — водеше разкошен живот, надхвърлящ всичките му фантазии.
— Радвам се, че имам толкова усърден ученик, защото съм инструктиран да те науча на много неща — каза ОХ.
Реймънд се гмурна под водата и плува чак докато не го заболяха дробовете. Накрая изскочи на повърхността и дълбоко си пое дъх. Засмя се и се насочи обратно към учителското компи.
— Ако от басейните направят класни стаи, ОХ, учениците ще ходят на училище с много по-голямо желание.
Усети във водата някакво вибриране и до отсрещния край на басейна изригна гейзер от пръски. Отвориха се подводни капаци и той заплува към по-дълбоката част, където се появиха сиви тела с форма на куршум. Наоколо му затанцуваха три игриви тъпоноси делфина с блестящи очи. Реймънд избухна в смях и заплува в кръг. Делфините подскачаха от едната му страна, после от другата, като се приближаваха, за да му позволят да погали еластичната им кожа, да се хване за тръбните им перки и да ги язди. Преди седмица бе подхвърлил пред ОХ, че му се иска да види делфин. И те се бяха появили още при следващото му плуване в басейна.
Реймънд не се съмняваше, че го наблюдават и следят, че председателят Венцеслас и многобройните му помощници записват всяка стъпка от неговия напредък. Липсата на лично пространство го дразнеше, ала не можеше да протестира. Дължеше всичко на тези хора. Въпреки че не го пускаха да излиза от Двореца на шепота, той беше обикалял коридорите и залите, сервизните галерии, тайните свързващи катакомби. Всяко кътче, дори местата, които почти никой не посещаваше, бяха чисти, ярко осветени и пищно украсени. Нямаше намерение да се оплаква, макар че след като беше научил истината за Фредерик и неговото несъществуващо кралско семейство, представата му за „крал“ се бе променила.
— Как е започнало всичко това, ОХ? На Земята е имало най-различни системи на управление, развиващи се демокрации, диктатури и военни хунти, но кралската власт ми се струва много… старомодна. Защо Ханзата е установила кралство?
ОХ не отговори веднага, сякаш отваряше файл и сглобяваше обяснение, после започна лекция. Делфините продължиха да лудуват около Реймънд, който се опитваше да слуша компито.
— Когато властта на Теранския ханзейски съюз започвала да се консолидира, неговите представители били корпоративни администратори. Те взимали решенията и ръководели бизнеса, но никой не притежавал особено обаятелно или привлекателно публично лице. Фигурантите, които дошли да изпълняват ролята на велики крале, били използвани като говорители — символи, показващи, че Ханзата функционира като единен съюз от сили, представлявани от един-единствен ръководител. Като в кралство. Въпреки че монархията не е най-просветената политическа форма на управление, човешкото общество исторически гледа на нея с почит и уважение. Отначало Ханзата не пазела в тайна, че нейните крале са само актьори, хора, които можели да извършват церемонии и да впечатляват народа. За повечето хора „бизнесмените“ били склонни да допускат грешки, герои с глинени крака, както гласи старото клише.
— Никога не съм чувал това клише — каза Реймънд и пак заплува по гръб. Делфините се гмуркаха под него и побутваха с муцуни краката му.
— Но ако бъдел създаден както трябва и получел съответните декорации и подготовка, кралят можел да играе жизненоважна роля. Народът лесно го приел. През поколенията великият крал се превърнал в незаменим говорител.
— Въпреки че не притежава власт — отбеляза Реймънд.
— Въпреки че не притежава политическа власт — подчерта ОХ. — Ако спазва инструкциите и изпълнява всички задачи, които му поставя Ханзата, обединените колониални светове ще функционират гладко. Ти, млади Питър, си плацебо владетел. Народът вярва в теб и следователно е добре управляван.
— Това не трябва ли да се отнася и за църквата? Никой не смята единството за нещо повече от фасада. Конгресът на религиите може да прилича на съвместен орган, но всеки знае, че при закрити врати се опитват да си прегризат гърлата.