Скритата империя
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скритата империя». Краткое содержание книги:
Когато ксеноархеолозите откриват кликиски метод, който може да превръща газови гиганти в нови животворни слънца, хората незабавно изпитват новата технология. Резултатът е катастрофален, защото привидно необитаемите газови гиганти са родни светове на друг извънземен вид — безкрайно могъщите хидроги. Тези същества пращат армади от големи колкото градове бойни кораби с една-единствена цел: да унищожат и последния човек в галактиката.
Гордите светове на човечеството не разбират жестоките реалности на галактиката и сега са изправени пред собствената си гибел.
Беше минал през служителите от протокола и бюрократите и се изненада, че толкова бързо му дават аудиенция. Магът-император сигурно бе усетил чрез тизма неотложността на молбата му.
Дио’сх държеше фрагментите, дневниците и свидетелските показания, които беше взел от тайното помещение в дълбокия лабиринт под Призматичния палат. Нямаше нужда от други доказателства. От този ден щеше да се промени самата история и отговорността за това бе огромна.
Усети, че лобовете му менят цвета си от бурните емоции, които го изпълваха. Никой историк не можеше да крие чувствата си и лицето на Дио’сх изразяваше всичко, което го вълнуваше.
Мускулестият телохранител Брон’н препречваше входа към личната съзерцателна стая на мага-император и не обръщаше внимание на тревогата на младия паметител. Свирепият наглед воин си вършеше работата и не се интересуваше от новината, която носеше Дио’сх.
С дълбоко гърлено изсумтяване Брон’н най-после се отдръпна настрани и посочи отворената врата. Телохранителят изрече обичайните думи с груб глас, сякаш се чувстваше неловко:
— Магът-император с удоволствие ще приеме един от своите високоценени паметителски поданици и няма търпение да чуе важния ти въпрос.
Дио’сх се чудеше защо магът-император е решил да се срещне с него, без да присъстват съветниците му. Това откритие щеше да разтърси целия свят! От друга страна, може би бе най-добре засега да си остане тайна. Магът-император може би искаше да обмисли реакцията си, без десетките му помощници да го смущават с препоръките си. Дио’сх си пое дъх и влезе в ослепителната съзерцателна стая, като се мъчеше да успокои багрите на лицето си.
Сведе очи към покрития със сини жилки под. През прозрачния таван струеше гореща слънчева светлина, усилвана от конвексните прозорци. В ъглите бликаха фонтани, водата кипеше и се изпаряваше. В помещението бе влажно като в джунгла. Дио’сх направи три крачки напред и спря, после бавно събра смелост да повдигне глава.
— Господарю…
Мекокожият владетел беше отпуснал грамадното си тяло върху елипсовиден стол. Очите му бяха притворени, сякаш дремеше. Той се размърда, после заговори с мъркащ глас:
— Радвам се лично да се запозная с теб, паметителю Дио сх. Чух за премеждието ти на Крена — и го преживях пряко чрез своя син, губернатора.
Дългата, сплетена като въже плитка висеше върху корема на мага-император и стигаше до хълбоците му.
Помръдваше като неспокойна анаконда. Очите му се вторачиха в паметителя, сякаш бе вкусно парче месо.
— Да, господарю. Много ми е трудно да преодолея случилото се на Крена. Паметителят Вао’сх ми помага да съставя истинската и окончателна история за ослепяващата чума, така че вашият син, губернаторът на Крена и всички други илдирийски жертви да бъдат запомнени и почетени в нашата Сага за седемте слънца.
Лицето на владетеля остана спокойно, дори отегчено.
— Всеки илдириец изживява живота си с надеждата да постигне нещо достатъчно важно, за да бъде включен в нашата Сага. Въпреки че умряха от ужасна болест, хората на Крена винаги ще бъдат почитани.
Дио’сх отново се поклони.
— Искрено се надявам, господарю. — После вдигна документите в ръцете си. — Помолих да разговарям с вас относно Сагата за седемте слънца.
Протегна документите напред, ала магът-император не вдигна дебелата си ръка.
— Разкажи ми какво си открил. — Плитката му пак потрепери и в гласа му прозвучаха предпазливи нотки. — Усещам, че това те е разстроило до дъното на сърцето ти.
Дио’сх притисна документите към гърдите си и заговори, без да разкрасява разказа си.
— След нашето избавление на Крена се върнах в Миджистра и започнах да проучвам сведенията за други епидемии в нашата история. В най-дълбоките архиви на Палата прерових множество запазени апокрифи и научих неизвестни моменти от миналото ни.
— Апокрифите не са истинска част от Сагата — посочи магът-император.
— Вярно е, но все пак са свидетелски разкази и важни данни, които не бива да се пренебрегват. Търсех информация за Изгубените времена, когато според официалната история всички представители на паметителската раса умрели от огнената треска.
— Да. — Месестото лице на мага-император се намръщи, ала тъгата му изглеждаше престорена. — Било е ужасно време.
— Но истината не е такава, каквато я знаем, господарю! — готов да избухне, каза Дио’сх. — Научих нещо за всички онези липсващи стихове от Сагата. Открих доказателства за случилото се през онзи период. Нещо поразително!