Непрогледност

— За това сигурно ще ви излъжа — каза Скот. — Хората влизат и излизат по цяла нощ. Да си призная, не обръщам особено внимание на тези, които излизат. Тревожа се предимно за тези, които влизат.

Лори благодари на Скот и се извини за безпокойството. Обръщайки се към Карл, го попита дали би могла да се свърже с портиера, който е бил на смяна преди Скот.

— Разбира се — каза Карл. — Трябва да е бил Кларк Давънпорт.

Отново Карл набра номера и подаде слушалката на Лори. Когато Кларк вдигна, тя му зададе същите въпроси.

— Видяхте ли Джордж ван Дойсън да се прибира снощи? — попита Лори, след като се представи.

— Да — отвърна Кларк. — Върна се към десет часа заедно с приятелката си.

— Нормално ли се държеше?

— Съвсем нормално за събота вечер — отговори Кларк. — Малко му беше трудно да пази равновесие, та приятелката трябваше да му помага, но и на двамата им беше весело — ако това имате предвид.

— Сами ли бяха?

— Ъхъ. Гостите им дойдоха половин час след тях.

— Имали са гости? — учуди се Лори.

— Не особено много — отговори Кларк. — Двама мъже — единият висок, другият нисък.

— Спомняте ли си как изглеждаха?

Кларк се замисли.

— Високият имаше белези по лицето също като от младежки пъпки.

— Казаха ли си имената? — попита Лори. Тя усещаше как пулсът й се учестява.

— Разбира се — каза Кларк. — Как иначе щях да се обадя на господин Ван Дойсън и да го попитам дали ги очаква? В противен случай нямаше да ги пусна.

— А как се казваха? — Лори приготви лист и писалка.

— Не си спомням — отвърна Кларк. — В събота вечер влизат по стотина души.

Лори бе разочарована. Да бъдеш толкова изкусително близо до нещо наистина съществено. Това все пак беше напредък, въпреки че не успя да научи имената. Отново двама мъже са били забелязани на мястото на събитието малко преди настъпването на смъртта.

— Видяхте ли тези двамата да излизат? — попита Лори.

— Не — отвърна Кларк. — Ала смяната ми свърши малко след като те дойдоха.

Лори му благодари и затвори телефона. Благодари сърдечно и на Карл за помощта, след което напусна сградата.

Въпреки че навън времето беше отвратително и доста студено, тя реши да се сгуши под чадъра и да повърви малко, преди да хване такси за вкъщи. Искаше й се да премисли още веднъж чутото и да прецени мястото му в общата картина.

Безспорно най-значителното разкритие бе появата на двамата тайнствени мъже. Дали не са свързани с наркобизнеса? Лори се питаше дали тази информация ще е достатъчна, за да привлече вниманието на отдела за борба с наркотиците. Започваше да се надява, че с появата на все повече сходства между отделните случаи Лу ще промени отношението си.