Непрогледност

— Времето не е подходящо — каза Кендъл. Гласът му беше спокоен, но очите го издаваха. Съвсем определено нервничеше.

— Мисля, че няма смисъл да вдигате скандали — рече Анджело. — Няма да ви отнемем много време. Искаме да поговорим с вицепрезидентите, преди работата да стигне до съдебните заседатели.

— Но аз съм по шорти — възрази Кендъл.

— Няма проблеми — каза Анджело. — Ще ви закараме у вас, ще се преоблечете, после ще отидем в управлението да поговорим и ако съдействате на разследването, след един час пак ще си тичате.

Кендъл се съгласи, но не изглеждаше убеден. Тримата се качиха в колата и се върнаха до сградата на Пето авеню. Преди да последва Кендъл и Анджело в зданието, Тони остави картонче под предното стъкло. Носеше старата докторска чанта от черна кожа. Минаха покрай портиера, който не им обърна внимание, влязоха в асансьора и се качиха на двадесет и петия етаж.

Никой не проговори, докато Кендъл отключваше вратата на апартамента. Покани ги да влязат. Тони се огледа и закима одобрително.

— Чудесна обстановка — заяви той и постави докторската си чанта на масичката.

— Мога ли да ви предложа нещо, докато ме чакате да се преоблека? — попита Кендъл и посочи барчето.

— И дума да не става — каза Тони. — Нали разбирате, на работа сме, а когато сме на работа, не пием.

Анджело бързо огледа апартамента, докато Тони наблюдаваше Флечър. Той от своя страна наблюдаваше Анджело с объркано любопитство.

— Какво търсите? — извика Кендъл след Анджело.

— Проверявам дали няма други хора — отвърна той, връщайки се от кухнята на път за спалнята.

— Ей, не можете да претърсвате апартамента! — извика Кендъл. — Имате ли заповед за обиск?

— Заповед ли? — зачуди се Тони. — О, да, заповед за обиск. Все забравяме да я вземем!

Анджело се върна.

— Искам отново да се легитимирате — заяви Кендъл. — Това е безобразие!

Анджело бръкна в елегантното си сако и извади валтера.

— Ето ми я служебната карта — каза той, посочвайки на Кендъл да седне.

Тони щракна ключалките на докторската чанта.

— Значи грабеж? — запита Кендъл, вперил очи в пистолета. Той седна. — Заповядайте! Вземайте каквото ви харесва.

— Аз съм продавачът на лакомства — обяви Тони, докато вадеше от чантата малък цилиндър и дълга торба от прозрачен найлон.

Анджело се премести зад гърба на Кендъл с пистолета в ръка. Кендъл тревожно наблюдаваше Тони, който наду торбата с газ от цилиндъра. Газът бе очевидно по-лек от въздуха. Напълнил торбата, Тони стисна отвора й, после прибра цилиндъра в чантата. Приближи се към Кендъл, държейки торбата.

— Какво значи това? — разтревожи се Кендъл.

— Смятаме да ти предложим пътешествие на чудесата — усмихна се Тони.

— Не ми трябват никакви пътешествия — рече Кендъл. — Вземайте каквото искате и се махайте!

Тони разтвори гърлото на торбата и тя заприлича на миниатюрен въздушен балон. След това я хвана от двете срещуположни страни и с рязко движение я нахлузи на главата на Кендъл.