Непрогледност
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентин Кръстев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Непрогледност». Краткое содержание книги:
— Е? — повтори Тони, след като преглътна и отпи от минералната вода.
— Я не говори с пълна уста — каза Анджело и седна. — Гади ми се.
— Извинявай — рече Тони. Вече беше забол вилицата в тортелините, готвейки се за следващата хапка.
— Иска пак да излезем тази вечер — допълни Анджело.
Тони напъха препълнената вилица в устата си и каза:
— Страхотно!
Анджело отново се смръщи от отвращение при вида на пълната му уста, пресегна се, взе чинията и я захлупи на салфетката върху масата.
Тони се стресна от рязкото движение и се втренчи изненадан в преобърнатата чиния.
— Защо го направи? — изхленчи той.
— Казах ти да не ядеш с отворена уста — сопна се Анджело. — Аз му говоря, а той ми преживя.
— Добре де, извинявай.
— Пък и ме е яд, че Серино пак ни праща. Мислех, че най-после сме приключили с тая гадост.
— Поне парите са добри — рече Тони. — Какво трябва да направим?
— Да продължим с доставките — каза Анджело. — Сигурно сме приключили с търсенето, което според мен е добре. Точно там си навлякохме неприятности.
— Кога? — попита Тони.
— Веднага щом домъкнеш задника си до колата — каза Анджело.
След петнадесет минути, когато наближаваха Куинсбъро Бридж, Анджело пак се обади:
— Има и още нещо, което ме тревожи. Не ми харесва моментът. Събота вечер не е подходящо време. Току-виж, се наложи да променяме плана и да импровизираме.
— Защо просто не използваме телефона? — попита Тони. — И да проверим дали всичко е тип-топ, преди да предприемем каквото и да било?
Анджело му хвърли един поглед. Хлапакът на моменти го изненадваше. Не беше съвсем тъп.
13
9:15 ч сутринта, неделя
Манхатън
Приведена, Лори бавно напредваше по Деветнадесета улица, като се опитваше да се прикрие с чадъра от вятъра. Не й се вярваше, че времето може да се промени толкова рязко за някакъв си един ден. Не само че валеше и духаше, ами и температурата беше паднала почти до нулата. Затова Лори бе извадила зимното си палто от нафталина.
Застанала на ъгъла, напразно махаше към малкото минаващи таксита — всичките бяха заети. Тъкмо се бе примирила, че ще трябва да ходи пеш до Службата, когато едно свободно такси спря до бордюра. Тя отскочи, за да не я опръска.
Предишния ден най-сетне бе отхвърлила по-голямата част от заключенията; нямаше намерение да работи в неделя и въпреки това реши да иде до Службата, мъчеше я някакво предчувствие. Беше си втълпила, че ако отиде, към серията няма да се добавят нови случаи.
Изтръска дъждовните капки от краката си във фоайето, разкопча палтото и се запъти към регистратурата. Вътре нямаше никой, нямаше и график за деня, но някой бе включил машината и бе направил кафе. Лори изпи една чашка.
След като остави палтото и чадъра, тя слезе до моргата на долния етаж и отиде в централната зала за аутопсии. Светлините бяха включени, значи там се работеше.
Бутна вратата, която се отвори със скърцане. Само две от осемте маси бяха заети. Лори се опита да разпознае работещите, но очилата, маските и качулките й пречеха. Тъкмо се канеше да отиде да се преоблече, когато някой от колегите я забеляза, напусна мястото си пред масата за аутопсии и се приближи до нея. Оказа се, че е Сал д’Амброзио, една от лаборантките.
— Какво, по дяволите, правиш тук? — запита Сал.
— Че аз тук живея — засмя се Лори. — Кой е дежурен лекар днес?
— Плоджет — отвърна Сал. — Какво се е случило?
— Нищо — каза Лори. — Кой е на другата маса?
— Доктор Бесърман — каза Сал, — извика го Пол. Днес имаме много случаи, повече от обичайното.
Лори кимна на Сал и извика към Пол:
— Има ли нещо интересно?
— Изглежда, да — отвърна той. — Канех се да ти се обадя. Имаме два случая на смърт от свръхдоза, май са от твоята серия.
Сърцето на Лори се сви. Иди, че вярвай после на предчувствия…
— Ей сега идвам — каза тя.
Преоблечена с престилка, се приближи до масата на Пол. Той аутопсираше съвсем млада жена.
— На колко години е била? — запита Лори.
— На двадесет — рече Пол. — Студентка в Колумбийския университет.
— Ужас… — каза Лори. — Най-младата жертва в серията.
— Това не е най-ужасното — рече Пол.
— А кое? — попита Лори.
— Бесърман аутопсира приятеля й — каза Пол. — Тридесет и една годишен банкер. Затова реших, че случаят ще те заинтригува. Изглежда, са си били кокаина едновременно.