Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
В болничната рецепция беше тихо. Чистачка лъскаше пода, минаха двама лекари, забили погледи в картоните си. Маи взе асансьора до шестия етаж и тръгна по ярко осветения коридор. Стигна до стаята на майка си, спря пред вратата, пое дълбоко дъх и натисна дръжката.
Вътре цареше полумрак, пердетата още бяха пуснати. Маи замръзна на прага, когато към нея тръгнаха двама души с наведени глави — дъщеря й и Хауърд, бившият й съпруг. Той беше прегърнал Грета през раменете.
И двамата вдигнаха очи едновременно. Лицето на Хауърд беше пребледняло. Той поклати бавно глава, челюстите му бяха стиснати. Грета изгледа майка си, отскубна се от втория си баща и изтича в коридора.
Хауърд мълчеше.
— Съжалявам — прошепна накрая и също излезе.
Маи пристъпи в полутъмната стая, а вратата тихо се затвори зад нея и я изолира от шумовете в съседните помещения. Сведе поглед към майка си. Ери Като беше мъничка като кукла, кожата й бе бледа и лъскава, като от восък. Лекарите й бяха свалили респиратора.
Маи се наведе над неподвижното тяло с ясното съзнание, че от майка й не е останало нищо. Нямаше и следа от Ери. Прокара длан по бузата на мъртвата жена — кожата й беше гладка като на новородено. Сълза се търколи от бузата на Маи, капна върху безжизненото лице, а после се стече към чаршафа и попи в нишките му.
111.
Първа база, Тинтара
Два дни по-късно
Марк се взираше мълчаливо в лицата на двамата мъже на екрана. Вляво беше физиономията на сенатор Евън Мичъл, а вдясно — на държавния секретар Клейтън Франбъргър.
— Едва ли времето е много подходящо да празнуваме — каза Франбъргър, — но мисля, че вие и екипът ви можете да се поздравите за добре свършената работа. — Усмихна се и някак заприлича на бясно куче.
— Благодаря, господине — отвърна почтително Марк. — Гордея се с хората си.
— Доколкото разбрах, сенатор Форман вече е говорил с вас и ви е предал благодарностите си.
— Да, така е.
Държавният секретар погледна скришом часовника си.
— Е, още веднъж — добра работа, Марк.
— А относно разкритията ни, господине…
— Разкрития?
Марк погледна многозначително сенатор Мичъл, който сведе очи и се покашля.
— За Четиримата конници.
— А, да, да, Четиримата конници — каза Франбъргър и се взря настойчиво в Марк.
След известно мълчание сенатор Мичъл заговори:
— Смятаме, че доказателствата не са достатъчни, за да продължим разследването. — Погледна в празното пространство между него и екрана, нямаше сили да срещне очите на Марк.
Марк пое дълбоко дъх.
— Разбирам. Недостатъчни доказателства. Въпреки че имаме записи от разговори на тези мъже с наемен убиец, известен като Дракон. Същият, който постави бомбите в Калифорнийския конферентен център.
— Мъртъв наемен убиец, Марк — каза Франбъргър. — Много хора биха предположили, че този човек е действал сам.
Марк се взря в лицето му и положи усилия да овладее гнева си. Канеше се да каже нещо, но Мичъл го изпревари:
— Марк, лично аз съм убеден, че този Дракон е бил свободен агент със собствени мотиви. Вероятно никога няма да разберем какви са били те. Както държавният секретар Франбъргър отбеляза — човекът е мъртъв.
Марк отново понечи да каже нещо, но Мичъл продължи:
— „Е-форс“, от друга страна, си е напълно жива, нали? — Направи драматична пауза, за да подчертае значението на думите си. — И тази мисия показа колко ефективна е организацията ви, колко много животи може да спаси в бъдеще, защото наистина работи.
Марк извърна поглед. Взря се в светлинките и пластмасовите панели на контролното табло от едната страна на екрана. Пред очите му изплуваха хилядата мъртъвци. След това го обзе спокойствие. Преглътна и кимна.
— Добре тогава.
Поседя няколко минути сам в комуникационния център. Беше тъмно, светеха само лампичките на таблото и холографският екран, плуващ над клавиатурата. Изведнъж се почувства нищожен. След всичко, което бе постигнал, с всички ресурси на негово разположение, той осъзна — и то не за първи път — че е само винтче в гигантска машина. Нищо повече. Беше мравка черноработник, която служи на онези с власт.