Залезът на демокрацията
- Автор: Бек Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИК „СофтПрес“,
- ISBN: 978-954-685-502-3
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Залезът на демокрацията». Краткое содержание книги:
Може ли някой да го спре?
След пет последователни бестселъра в класацията на „Ню Йорк Таймс“ водещият по националното радио и „Фокс нюз“ Глен Бек ни представя новия си трилър, който сякаш е свален от заглавията на вестниците. В „Залезът на демокрацията“ се преплитат американската история, ужасяващи факти за сегашното състояние на страната и спиращ дъха сюжет. С неочакваните си обрати и разкрития „Залезът на демокрацията“ ще ви образова и просвети и в същото време ще ви достави огромно удоволствие.
Има един могъщ метод, наречен Прозорецът на Овертон, който може да формира живота, законите и бъдещето ни. Той манипулира представите на обществото, така че идеи, които преди са се считали за изключително радикални, с времето започват да ни се струват приемливи. Изместете прозореца и с това измествате важните теми на деня. Променете тези теми и по този начин променяте страната.
За Ноа Гарднър, двайсет и няколко годишния специалист по пиар, може спокойно да се каже, че политиката изобщо не го интересува. Умен, необвързан, добре изглеждащ, Ноа е изолиран от световните проблеми благодарение на богатството и властта на баща си. Той се интересува много повече от бъдещия си социален живот, отколкото от бъдещето на страната си.
Но всичко това се променя, когато Ноа среща Моли Рос, жената, за която най-важното нещо е, че Америка, такава, каквато я познаваме, ще изчезне завинаги. Тя и групата патриоти около нея са дали обет, че ще запомнят миналото и ще се борят за бъдещето. Ноа, обаче, е убеден, че те са група заблудени привърженици на конспиративни теории, и отказва да им помогне със знанията и уменията си.
И тогава светът се променя.
Невиждан по размерите си атентат, извършен на американска територия, разтърсва страната из основи и привежда в действие ужасяващ, подготвян от десетилетия план, чиято цел е радикално да промени Америка и да демонизира всички, които се опитват да попречат на това. Сред настъпилия хаос повечето хора не могат да разберат разликата между конспиративна теория и конспиративен факт и най-важното — не могат да решат на чия страна да застанат.
За Ноа, обаче, изборът е ясен. Само ако разкрие плана и конспираторите, които стоят зад него, ще успее да спаси жената, която обича, и правото на свобода на личността, което преди е приемал за даденост.
Артър Гарднър кимна към един от техниците.
— А сега — каза той, — нека веднъж завинаги разберем дали Ноа Гарднър е достоен син на баща си.
Глава 47
Отново го завързаха за леглото, така че да не може да се движи, но и да не се самонарани при изтезанието, на което щяха да го подложат. Наредиха му да захапе голямото парче твърда гума, което поставиха в устата му.
Знаеха много добре какво вършат, защото го бяха правили от десетки години. Хиляди затворници бяха преминали през това последно изпитание в живота си. Дори и в клинични условия електрошоковата терапия е по-скоро изкуство, отколкото наука, тъй като резултатите от нея никога не са ясни преди края на процедурата. Макар че обстоятелствата тук бяха съвсем различни, целта бе съвсем ясна — да се унищожи волята му за съпротива и способността му да говори нещо друго, освен истината.
Баща му дълго стоя безмълвен до металната маса, докато техниците много внимателно настройваха волтажа за следващия електрошок. Ноа чуваше писъците и знаеше, че те са излезли от неговата уста, но една малка част от него като че ли се бе отделила и наблюдаваше страданията му отстрани.
Разумът му, който преди бе най-силното му, макар и невинаги добре използвано качество, вече не се поддаваше на контрол. Не успяваше да фокусира вниманието си върху техниците, нито върху болката и отдавна се бе отказал да мисли колко още ще продължи това. В съзнанието му се появяваха неканени образи от миналото, които идваха и си отиваха.
Всички защитни сили го бяха напуснали още преди няколко часа. В състоянието, в което беше изпаднал сега, щеше отдавна да им разкрие цялата информация, стига да разполагаше с такава. Но в момента те искаха да достигнат до нещо много по-дълбоко от нея. Всеки път, когато решаваше, че вече нищо не му е останало, те откриваха още един, нежен пласт в душата му, който да разрушат. Най-накрая, когато бе потънал в дълбок мрак, жалките остатъци от него се предадоха и направиха огромно усилие да се подчинят на чуждата воля.
Възрастният мъж като че ли усети, че това е краят, надигна се от стола и се надвеси над сина си:
— Е, Ноа, мисля, че и двамата вече разбрахме що за човек си ти и, честно казано, аз съм доста разочарован.
Погледна набързо листа с бележки, който му подадоха, и продължи:
— Неопределен. Сигурен съм, че знаеш колко много мразя тази дума. Тя поставя точката в края на историята за един безцелен и с нищо незабележим млад живот. Макар че не ни каза нищо, което да потвърди, че си извършил предателство през последните няколко дни, от думите ти не стана ясно, че заставаш на моята страна в конфликта. Щях да изпитам уважение към теб, ако се бе оказало, че си мой яростен поддръжник или предател на каузата ми. Но ти си слаб, нали така? А това е фатално.
Ноа не можеше да отвори напълно очите си, всичко пред него изглеждаше неясно и замъглено. Баща му приличаше на огромен силует, на неясна сянка. В съзнанието му нахлуха части от спомени — стаята за почивка, където за първи път бе срещнал Моли, само че образът й бе заменен от седем леки щрихи, нанесени с флумастер.
— Продължавайте — нареди баща му на техниците.
Линиите, които преди малко очертаваха прекрасния силует на Моли, изчезнаха и всичко отново потъна в безкрайна болка и тъмнина.
— За последен път ти казах това, когато все още беше малко момче, Ноа, затова се съмнявам, че си го спомняш — баща му отново бе застанал до масата. — То е нещо като стихче, което измислих специално за теб, в отговор на един от детинските ти въпроси. Мисля, че е много подходящо за настоящата ситуация.
Когато заговори отново, гласът му звучеше много по-меко и бащински:
— „Има хора силни и хора слаби / има хора грешни и хора прави / но от всички, сгушени в своя дом роден / ще оцелее само този, който е годен.“ Слабите хора няма да наследят света, Ноа. Слабите по сърце са също толкова безполезни като слабите по ум. Трудно ми е да ти го кажа, но струва ми се, че тук пътищата ни се разделят.
И в този момент Ноа почувства нещо под себе си, зад себе си, навсякъде около себе си — нещо извън него, което трудно можеше да определи.