Залезът на демокрацията
- Автор: Бек Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИК „СофтПрес“,
- ISBN: 978-954-685-502-3
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Залезът на демокрацията». Краткое содержание книги:
Може ли някой да го спре?
След пет последователни бестселъра в класацията на „Ню Йорк Таймс“ водещият по националното радио и „Фокс нюз“ Глен Бек ни представя новия си трилър, който сякаш е свален от заглавията на вестниците. В „Залезът на демокрацията“ се преплитат американската история, ужасяващи факти за сегашното състояние на страната и спиращ дъха сюжет. С неочакваните си обрати и разкрития „Залезът на демокрацията“ ще ви образова и просвети и в същото време ще ви достави огромно удоволствие.
Има един могъщ метод, наречен Прозорецът на Овертон, който може да формира живота, законите и бъдещето ни. Той манипулира представите на обществото, така че идеи, които преди са се считали за изключително радикални, с времето започват да ни се струват приемливи. Изместете прозореца и с това измествате важните теми на деня. Променете тези теми и по този начин променяте страната.
За Ноа Гарднър, двайсет и няколко годишния специалист по пиар, може спокойно да се каже, че политиката изобщо не го интересува. Умен, необвързан, добре изглеждащ, Ноа е изолиран от световните проблеми благодарение на богатството и властта на баща си. Той се интересува много повече от бъдещия си социален живот, отколкото от бъдещето на страната си.
Но всичко това се променя, когато Ноа среща Моли Рос, жената, за която най-важното нещо е, че Америка, такава, каквато я познаваме, ще изчезне завинаги. Тя и групата патриоти около нея са дали обет, че ще запомнят миналото и ще се борят за бъдещето. Ноа, обаче, е убеден, че те са група заблудени привърженици на конспиративни теории, и отказва да им помогне със знанията и уменията си.
И тогава светът се променя.
Невиждан по размерите си атентат, извършен на американска територия, разтърсва страната из основи и привежда в действие ужасяващ, подготвян от десетилетия план, чиято цел е радикално да промени Америка и да демонизира всички, които се опитват да попречат на това. Сред настъпилия хаос повечето хора не могат да разберат разликата между конспиративна теория и конспиративен факт и най-важното — не могат да решат на чия страна да застанат.
За Ноа, обаче, изборът е ясен. Само ако разкрие плана и конспираторите, които стоят зад него, ще успее да спаси жената, която обича, и правото на свобода на личността, което преди е приемал за даденост.
След като веднъж си осъзнал истината, трябва да живееш според нея, бе казала тя. Може би бе прекалено късно, а и постъпката му не бе особено значима, но той знаеше какво трябва да направи в този момент.
— Намали — каза Ноа, — слизам.
— Какво?
— Не спирай, само намали, за да сляза.
Той открехна вратата и вятърът нахлу в колата, след това тя вдигна крака си от газта и натисна спирачката. Колата намали само дотолкова, че той да има някакъв шанс да оцелее, ако в този момент се хвърли на пътното платно. Той съвсем не бе сигурен, че тя бе разбрала какви са истинските му намерения, но нямаше никакво време да й обяснява. Може би той самият не бе го осъзнал, но както й тя му беше казала по-рано, всичко това нямаше нищо общо с Ноа Гарднър.
Ноа погледна Моли за последен път. Очите й бяха пълни със сълзи, макар че погледът й бе закован в пътя пред тях.
— Сбогом — каза Ноа.
Тя му отговори, но толкова тихо, че думите й явно не бяха насочени към него. Изглежда, й се искаше, ако никога повече не се срещнеха, да знае, че е изрекла тези думи в негово присъствие. Може би защото го желаеше много силно, но Ноа почувства със сърцето си какво точно му бе казала:
И аз те обичам.
Той отвори вратата и се хвърли на шосето, започна да се търкаля, да подскача и да се удря, както му се стори, цяла вечност. Най-накрая спря и в следващите няколко секунди остана вперил поглед в колата, която набра скорост и се отправи към хоризонта.
Опита се да се изправи, но болката го възпря, затова лазешком се добра до осевата линия и застана на колене в центъра на тесния мост. Вдигна ръце, за да го виждат по-добре, и впери поглед в редицата коли с премигващи светлини, които бързо се приближаваха към него.
Може би ще успеят да спрат навреме, а може би не, помисли си Ноа. Но и в двата случая щеше да ги забави. Освен това той бе сигурен още в две неща: Моли Рос щеше да продължи борбата и независимо от това, което го очакваше в бъдеще, той не се страхуваше.
Когато първата кола спря на метри от него, той усети топлината от фаровете й върху лицето си. Другите коли също спряха, някои от шофьорите се опитваха да заобиколят получилото се задръстване, но пясъкът отстрани на пътя беше много дълбок и колелата на тези, които се опитаха да минат през него, забуксуваха.
Ноа вдигна поглед и видя, че към него се приближаваха няколко униформени мъже с извадени пистолети. Крещяха и му заповядваха нещо, което той не можеше да разбере.
След това, за част от секундата, някаква бяла светлина проблесна зад гърба му и мъжете, както и целият свят, изчезнаха. Светлината беше толкова силна, че порази всичките му сетива. Почувства я в гърба си, чуваше я и дори усети мириса й. Когато отново прогледна, Ноа видя, че полицаите стояха на пътя, където бяха и преди, някои бяха прикрили очите си, но повечето гледаха безизразно някъде зад гърба му, с ръце увиснали надолу.
Ноа се обърна и погледна през рамо в посоката, в която Моли си бе отишла, и видя, че на много мили нататък се появи облак, подобен на гъба, а огромното огнено кълбо започна бавно да се издига във вечерното небе. Ударната вълна се понесе през пустинята във всички посоки и след няколко секунди достигна до тях. Чу се изтрещяване като от гръмотевица и неочаквано премина горещ порив на летен вятър.
Глава 45
Може би го бяха обработвали през цялата нощ. А може и да бяха минали дни. Още там, на пътя, Ноа бе загубил всякаква представа за време.
Бяха започнали да го разпитват на едно място, след това бяха достигнали до убеждението, че и най-ужасното нещо, което можеха да му сторят, не беше достатъчно. Бяха го вкарали в една закрита кола и след това пътуваха със самолет нанякъде. Когато пристигнаха на новото място, разпитът започна отначало.
Вече имаха много информация. Знаеха, че от телефона в апартамента на Ноа са проведени разговори в други щати с някои от съучастниците на известен активист, който бе участвал в заговор за унищожаването на един — два американски града. Знаеха, че Ноа е помогнал на една от водещите личности в конспирацията да получи достъп до класифицирана информация. Знаеха, че й е помогнал да се измъкне от охраната на летището и да пристигне в другия край на страната, за да участва в провалилия се терористичен акт. Знаеха, че в ръцете на терористите са попаднали две ядрени бомби, че едната е била взривена, а другата е в неизвестност.