Залезът на демокрацията
- Автор: Бек Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИК „СофтПрес“,
- ISBN: 978-954-685-502-3
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Залезът на демокрацията». Краткое содержание книги:
Може ли някой да го спре?
След пет последователни бестселъра в класацията на „Ню Йорк Таймс“ водещият по националното радио и „Фокс нюз“ Глен Бек ни представя новия си трилър, който сякаш е свален от заглавията на вестниците. В „Залезът на демокрацията“ се преплитат американската история, ужасяващи факти за сегашното състояние на страната и спиращ дъха сюжет. С неочакваните си обрати и разкрития „Залезът на демокрацията“ ще ви образова и просвети и в същото време ще ви достави огромно удоволствие.
Има един могъщ метод, наречен Прозорецът на Овертон, който може да формира живота, законите и бъдещето ни. Той манипулира представите на обществото, така че идеи, които преди са се считали за изключително радикални, с времето започват да ни се струват приемливи. Изместете прозореца и с това измествате важните теми на деня. Променете тези теми и по този начин променяте страната.
За Ноа Гарднър, двайсет и няколко годишния специалист по пиар, може спокойно да се каже, че политиката изобщо не го интересува. Умен, необвързан, добре изглеждащ, Ноа е изолиран от световните проблеми благодарение на богатството и властта на баща си. Той се интересува много повече от бъдещия си социален живот, отколкото от бъдещето на страната си.
Но всичко това се променя, когато Ноа среща Моли Рос, жената, за която най-важното нещо е, че Америка, такава, каквато я познаваме, ще изчезне завинаги. Тя и групата патриоти около нея са дали обет, че ще запомнят миналото и ще се борят за бъдещето. Ноа, обаче, е убеден, че те са група заблудени привърженици на конспиративни теории, и отказва да им помогне със знанията и уменията си.
И тогава светът се променя.
Невиждан по размерите си атентат, извършен на американска територия, разтърсва страната из основи и привежда в действие ужасяващ, подготвян от десетилетия план, чиято цел е радикално да промени Америка и да демонизира всички, които се опитват да попречат на това. Сред настъпилия хаос повечето хора не могат да разберат разликата между конспиративна теория и конспиративен факт и най-важното — не могат да решат на чия страна да застанат.
За Ноа, обаче, изборът е ясен. Само ако разкрие плана и конспираторите, които стоят зад него, ще успее да спаси жената, която обича, и правото на свобода на личността, което преди е приемал за даденост.
Както Моли му бе казала, този прост начин на живот не е за всеки. Но те имаха свободата да преследват собственото си щастие — върху тази основа бе изградена страната им и това бе смисълът на борбата й.
Ноа чу шум на входната врата и се обърна, за да й каже „добре дошла“. Но когато отвори очи, разбра, че се намира в съвсем друга стая. Премигна няколко пъти, но реалността не искаше да си отиде. Мъжът, застанал в коридора, наблюдаваше Ноа през прозореца на вратата и му правеше знаци да се приближи към него.
Ноа въздъхна, изправи се, отиде до вратата и я отключи. Разбира се, това беше само формалност, мъжът отсреща имаше ключ.
След обичайните любезности той взе от количката подноса с храната и го подаде на Ноа.
— Май те събудих, извинявай.
— Няма нищо — отвърна Ноа. — Какво има за вечеря?
Мъжът повдигна металния капак на една от чиниите.
— Струва ми се обичайното за четвъртък — каза той.
— А, любимото ми.
Мъжът се отправи към количката си, но се спря и се върна обратно при Ноа.
— С теб се виждаме всеки ден, а дори не сме се запознали.
Ноа остави подноса на масата в стаята си.
— Аз съм Ноа Гарднър.
Мъжът кимна, хвърли небрежен поглед в двете посоки на коридора и каза тихо:
— Приятелите ми ме наричат Нейтън. Имам съобщение за теб. Мога ли да вляза за момент?
— Разбира се, влез.
Ноа се отдръпна и затвори вратата, когато мъжът влезе в стаята. Наблюдаваше го учудено, докато онзи дръпна кабела на телевизора, прокара пръсти по ръба на бюрото, като че ли търсеше нещо скрито, включи радиото и засили звука му.
— Какво става? — започна Ноа, но преди да успее да зададе въпроса си, се озова притиснат до стената, мъжът стисна гърлото му и приближи лицето си до неговото.
— Искаш да знаеш какво става ли? — просъска Нейтън — Време е да се събудиш. Ти заемаш много отговорна позиция, приятелю, затова трябва да се стегнеш и да започнеш да правиш това, което ти кажем — при тези думи той още по-силно стисна гърлото на Ноа. — Слушай внимателно. Утре на работа въведи паролата в компютъра си точно преди да си тръгнеш и после не го изключвай. Ето ти един ключ — Ноа усети, че мъжът набута нещо в джоба му. — Остави го под подложката за мишката през две бюра от твоето, вляво. Разбра ли?
Ноа кимна, доколкото това му бе възможно.
— Надявам се да е така — заяви Нейтън.
Той се отдръпна, усмихна се и оправи дрехите си, като че ли двамата току-що се бяха сборичкали приятелски.
— Ще цитирам моя добра приятелка — продължи той и се отправи към вратата. — Ако това, така или иначе, ще бъде определено като предателство, поне да го направим както трябва.
— Чакай — извика Ноа.
— Добър апетит — отвърна Нейтън. — Месното руло не е нещо особено, но мисля, че десертът ще ти хареса.
При тези думи той напусна стаята и забута металната количка надолу по коридора.
Ноа затвори вратата и се загледа в покритите чинии върху подноса, който стоеше на масата пред него. Избра най-малката от тях, вдигна капака и видя точно това, което очакваше — парче сладкиш с праскови. Взе ножа, разряза сладкиша през средата и както и се надяваше, усети, че вътре има нещо твърдо.
Извади предмета от лепкавия сироп, занесе го до умивалника в банята, заключи вратата на съседната стая и го изми на течащата вода.
Беше гривната на Моли.
Ноа я доближи до очите си. Може би думите, гравирани върху нея, се бяха изтрили още повече, но той ги помнеше, дори и надписът съвсем да бе изчезнал.
Тя беше жива. Каквото и друго съобщение да очакваше, каквито и други указания да търсеше, това беше по-добро от всичко. То не бе просто план, защото планът винаги можеше да се провали. Това беше основата, върху която да се гради.
Когато се върна обратно в стаята си, той си спомни за ключа, който Нейтън му бе дал, и го извади от джоба си. Беше увит в хартия и когато Ноа я разви, прочете думите, изписани с познатия почерк на Моли.
„Ние сме навсякъде. Остани при нас, ще се видим скоро. Битката започва утре.“
Послеслов
„Вярвай на тези, които търсят истината. Съмнявай се в онези, които я намират.“