Залезът на демокрацията
- Автор: Бек Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИК „СофтПрес“,
- ISBN: 978-954-685-502-3
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Залезът на демокрацията». Краткое содержание книги:
Може ли някой да го спре?
След пет последователни бестселъра в класацията на „Ню Йорк Таймс“ водещият по националното радио и „Фокс нюз“ Глен Бек ни представя новия си трилър, който сякаш е свален от заглавията на вестниците. В „Залезът на демокрацията“ се преплитат американската история, ужасяващи факти за сегашното състояние на страната и спиращ дъха сюжет. С неочакваните си обрати и разкрития „Залезът на демокрацията“ ще ви образова и просвети и в същото време ще ви достави огромно удоволствие.
Има един могъщ метод, наречен Прозорецът на Овертон, който може да формира живота, законите и бъдещето ни. Той манипулира представите на обществото, така че идеи, които преди са се считали за изключително радикални, с времето започват да ни се струват приемливи. Изместете прозореца и с това измествате важните теми на деня. Променете тези теми и по този начин променяте страната.
За Ноа Гарднър, двайсет и няколко годишния специалист по пиар, може спокойно да се каже, че политиката изобщо не го интересува. Умен, необвързан, добре изглеждащ, Ноа е изолиран от световните проблеми благодарение на богатството и властта на баща си. Той се интересува много повече от бъдещия си социален живот, отколкото от бъдещето на страната си.
Но всичко това се променя, когато Ноа среща Моли Рос, жената, за която най-важното нещо е, че Америка, такава, каквато я познаваме, ще изчезне завинаги. Тя и групата патриоти около нея са дали обет, че ще запомнят миналото и ще се борят за бъдещето. Ноа, обаче, е убеден, че те са група заблудени привърженици на конспиративни теории, и отказва да им помогне със знанията и уменията си.
И тогава светът се променя.
Невиждан по размерите си атентат, извършен на американска територия, разтърсва страната из основи и привежда в действие ужасяващ, подготвян от десетилетия план, чиято цел е радикално да промени Америка и да демонизира всички, които се опитват да попречат на това. Сред настъпилия хаос повечето хора не могат да разберат разликата между конспиративна теория и конспиративен факт и най-важното — не могат да решат на чия страна да застанат.
За Ноа, обаче, изборът е ясен. Само ако разкрие плана и конспираторите, които стоят зад него, ще успее да спаси жената, която обича, и правото на свобода на личността, което преди е приемал за даденост.
Умът на баща му, сърцето на майка му. Това, което този възрастен човек му бе дал, хората около него можеха да му отнемат, но до нейното сърце никога нямаше да успеят да достигнат. Майка му му го беше предала и въпреки че нейната сила бе стояла в него през всички тези безсмислено отминали години и той дори не бе осъзнавал, че я притежава, Моли Рос се бе появила и я бе разбудила.
Мисълта за смъртта не му се стори толкова страшна, колкото бе предполагал, че е. Но някъде дълбоко в себе си чувстваше, че нещата не могат да свършат по този начин. Моли го беше научила колко важно е да оцелееш, за да можеш да се бориш и на следващия ден. Тя не беше заловена, не беше убита. Дух като нейния не умира толкова лесно. Не разполагаше с никакви факти, които да потвърждават това, но беше сигурен. Може би това бе част от вярата, за която му бе говорила.
Възрастният мъж се отдръпна назад, с което стоически показа, че това е краят, и взе сакото си, прилежно сгънато върху облегалката на креслото. Облече го и се обърна към мъжа, който очевидно ръководеше цялата операция:
— Довършете работата си и след това измислете някаква история, така че синът ми да бъде запомнен като герой, донесъл чест и слава на семейството ни.
Имаше начин да излезе от тази ситуация, но Ноа не знаеше какъв е точно, докато не чу, че някой шепне в ухото му, като че ли Моли бе застанала до него. Борбата ще продължи, каза му тя, аз ще се боря отвън, а ти отвътре, където можеш да нанесеш най-големи поражения. И след тези думи, тя добави и още нещо:
Не се страхувай.
Когато възрастният човек се обърна, за да си тръгне, Ноа се опита да изрече думите, които тя му беше прошепнала, но устата му бе толкова пресъхнала, че те едва се чуваха.
— И тъй ще бъде вовеки — започна той, — както е още от време оно.
Ноа не знаеше дали изговоря думите на глас, или те звучаха само в съзнанието му.
— Закономерности четири има във всяко едно общество.
Баща му беше поставил ръката си върху дръжката на вратата, когато изведнъж замръзна и се обърна назад.
— Какво каза? — попита той.
Ноа продължи, гласът му звучеше все по-силно:
— Псето се връща към своето повръщано (към своята гадост), а свинята пък — към калта.
Баща му направи няколко крачки и се приближи към него.
— А глупакът, с пръст изгорен и превързан, посяга пак към свещта.
По обикновено безизразното лице на Артър Гарднър се изписа учудване. Той седна отново до масата и направи знак на останалите мъже да напуснат стаята.
Възрастният мъж се наведе и стисна ръката на сина си. Ноа се усмихна, доколкото това му беше възможно, и остави баща си да повярва на това, което си мислеше, че вижда.
— Знаех, че това е някъде дълбоко в теб — каза Артър Гарднър. — Трябваше да премахнем всички останали глупости, но това е останало дълбоко в твоята същност, най-важното нещо, на което съм те учил. Знаех си, че не е възможно да си го забравил, въпреки че трябва да си призная, че за момент се разколебах.
Ноа погледна право в хладните проницателни очи на баща си и кимна.
— Онези хора, с които беше — продължи баща му, — те вярват, че може да ни очаква по-щастливо бъдеще, ако успеем да възродим провалилите се идеи на миналото. Те грешат, идеите им няма да доведат до нищо друго, освен до огромна мизерия за милиони хора. Отговорът е в новите идеи, моите идеи, и ние заедно можем да ги превърнем в реалност.
Тогава Ноа осъзна още нещо, на което Моли го беше научила. Когато изкарваш прехраната си с лъжи, не можеш да разпознаеш истината, дори когато тя е застанала пред очите ти. От тази слабост определено можеха да се възползват.
За Артър Гарднър беше въпрос на гордост синът му да участва в предстоящите промени. Ето защо синът му щеше да направи всичко възможно, за да докаже поговорката, че гордостта винаги предшества падението.
Възрастният човек се усмихна. Изпитанието беше приключило и въпреки че днес той беше победител, Артър Гарднър не можеше да знае, че току-що бе очертана новата фронтова линия. Ноа усети, че губи съзнание, и заговори отново, но този път шепотът му бе едва доловим. Тези думи не бяха предназначени за баща му, но Ноа бе сигурен, че Моли ги чуваше, където и да се намираше в момента.
— По силите ни е — промълви той, — да изградим един нов свят.