Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
Вейл беше решен на всяка цена да избегне силовия сблъсък с групата на Енгстрьом. Цялата работа беше как да го направи.
В комуникационния център Майер седеше до Джими Хайнс и гледаше как електронният магьосник сканира мрежата на Министерството на правосъдието. От лявата му страна две ролки се въртяха и записваха всичко. Пъргавите пръсти на Хайнс подскочиха по клавиатурата на главния компютър. На съседния монитор изплава снимката на Форт Яхве, направена от хеликоптер.
— Това е Яхве, щабът на Генерала — каза Хайнс. — Федитата го облитат по два-три пъти на ден, за да видят дали не става нещо интересно. Можем също така да го погледнем и от спътника.
— Яхве? — каза Майер. — Това е тетраграматон.
— Тетра-какво?
— Тетраграматон. В първоначалния текст на еврейската версия на Ветхия завет буквите YHWH са били използвани на мястото на думите Бог или Господ, защото Бог никога не се самоидентифицира с думата Бог. Така е в Изход: „И рече Мойсей Богу: ето, аз ще отида при синовете Израилеви и ще кажа: Бог на вашите отци ме изпрати при вас. А те ще ме питат: как Му е името? Какво да им кажа? Бог отговори на Мойсея: Аз съм вечно Съществуващият. И рече: тъй кажи на синовете Израилеви: вечно Съществуващият (Йехова) ме прати при вас.“ Оттогава е станало еврейска традиция да се използва тетраграматонът YHWH. Християните са го променили в Йехова, за да могат да го произнасят. Или в Яхве.
— Значи Форт Яхве означава Форт Господ?
— Е, може и така да се каже — отвърна Майер. — Освен това може да бъде преведено и като „Аз съм този, Който съм“ или просто „Съм“.
— Наистина познаваш Библията — похвали го Хайнс.
— Е, през първите петнадесет години от живота си четях само Ветхия завет и Кабалата.
— Не ти е било лесно.
— Не и докато не открих Фицджералд и Дикенс и не разбрах какво ми е липсвало — отвърна с усмивка Майер.
Хайнс се изсмя.
— Като си спомня само какви мъки бяха, защото бях длъжен да чета Дикенс и Фицджералд.
— Нали знаеш, доброто за едни е лошо за други — вдигна рамене Майер.
— И това ли е от Библията?
— Доколкото си спомням, не.
— Федитата държат под око и Лудия Авраам — каза Хайнс. — Знам проповедите му наизуст. Чакай само да приключа със записа и почвам.
— Лудия Авраам?
— Така се е нарекъл. Води едно радиошоу, „Гневът Авраамов“. Кучият му син, неуморен е. Половин час всяка вечер.
— За какво проповядва?
— За какво ли не — от контрола върху огнестрелните оръжия през Службата по данъчен контрол до революцията. Абсолютна откачалка.
— Сигурен съм, че Марти не би имал нищо против да чуе някой бисер — каза Майер.
— Почти приключих — каза Хайнс, вече проверяваше записа. — Ще го пусна по вътрешната уредба.
— Добре. Ще им кажа. Ще отида да си взема кафе. Ти искаш ли?
— О, благодаря, стига ми толкова. Още една чаша и ще се разбъбря като тютюнев аукционер.
— Това е записано снощи в седем. — Хайнс се обърна към Вейл, Хардистан, Файърстоун и Майер, настанили се удобно в салона с кафета в ръцете. — Ще прескоча началото. Това е обикновено някой местен свещеник, който го представя, после идва Божественият хор и лудата реакция на публиката.
— Къде проповядва този Авраам? — попита Вейл.
— Никъде — отвърна Хардистан. — Записва посланието си и после го излъчват на пълна мощност.
Изпълненият с чувство глас беше дълбок и дрезгав, почти ръмжене, освен когато наблягаше на думите и когато шепнеше. Трепереше така, сякаш проповедникът се намираше навън на студа. Често биваше прекъсван от тълпата, чиито гласове се наслагваха върху записа. Майсторска работа.
— Благословен да е Иисус!
— Амин!
— БЛАГОСЛОВЕН да е Иисус ХРИСТОС!
— Амин!
— Благословен да е ГОСПОД!
— Амин!
— Благословен да е ЯХВЕ и неговите АНГЕЛИ, и ДЕЦАТА му!
— Амин!
— А-мин… а-мин, сладки Иисусе! АМИН… Той е тук с нас тази вечер, деца… Чувствам присъствието му.