Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
— Че защо ли е такъв срамежлив? — попита Флахърти.
— Може би го е загазил. Възможно е да се крие от полицията.
— Може да си има някаква странична дейност. Търговски пътник например.
— Може би, може би, може би. Нека го сложим в списъка с най-належащите задачи и също и този… как му беше името на бизнесмена?
— Луис Грейнджър. Живее до Хелена, на езерото.
— Какво езеро?
— Каньон Фери. В планините Блак Белт. Има къща и земя за един милион долара.
— Свързан ли е? — попита Вейл.
— Със Светилището ли? Това не можем да определим — отвърна Хардистан. — Беше много услужлив, позволи ни да погледнем регистрите на телефонните му разговори, информацията за радиошоуто, договорите за радиоразпръскване, всичко, което поискахме. Каза, че понякога разговарял с Енгстрьом за спонсорството, но не го познавал добре. Има девет радиостанции, повечето със среден обсег. Една станция определено е консервативна. Има две други радиошоута с дясна насоченост, но единствената радикална програма е тази на Авраам. Нашите хора са разпитвали няколко пъти Грейнджър в главната му радиостанция в Хелена и в къщата му край езерото.
— Пъхнете го под микроскоп — каза Вейл. И ето новия ни девиз от този момент: „Вяра никому“.
21.
Авраам седеше пред телевизора. Чуваше как Морди и момичетата в съседната стая приготвят закуската. Плъзна белите си контактни лещи под долните си клепачи и загледа напрегнато. Интересуваше го репортажът на WWN за едно убийство в Охайо, което бе привлякло ФБР. Знаеше, че жертвата е Джордж Уолър. Знаеше и кой е стрелецът, макар и да не знаеше името му. Това обаче, което не знаеше, беше защо на екрана се мярна едно лице от миналото му.
Неговият ангел на отмъщението — Мартин Вейл.
Сигурен беше, че е Вейл, особено след като бе зърнал снимката му на стената в комуникационния център с думите отдолу: „Някой да познава този мъж?“ Авраам го познаваше, и то много добре, но не можеше да го каже никому. Дори и Морди вярваше, че той е сляп. И сега Вейл отново се пръкваше, този път на мястото на екзекуцията на Уолър.
Какво ли беше намислил? Защо се интересуваше толкова от Уолър? И защо беше с Хардистан?
За Авраам следенето на кариерата на Вейл се бе превърнало в натрапчива психоза. По време на процеса в окръг Гранд той бе седял с часове пред телевизора, като бе изпращал Морди и момичетата до градчето с някакви поръчки, бе спускал лещите си и се бе отдавал на мечти.
Колко начина бе успял да изобрети? Колко начина имаше да убие Вейл и да го накара да страда като никой друг? Гневът му избуяваше до такава степен, че после преминаваше в необуздан полов нагон. Когато Морди се връщаше от задачите си, Авраам откарваше трите млади момичета в стаята си и се отдаваше на възможно най-перверзните полови актове. Младите момичета, всяко от тях на не повече от тринадесет-четиринадесет години, бяха непрестанно в „състояние на благодат“, както се изразяваше той.
А сега Вейл се бе върнал в Охайо. Първият път можеше и да е било случайност. Вторият път обаче означаваше само едно нещо. Вейл или бе станал консултант на ФБР, или се бе ангажирал с нещо подобно. Въпросът беше защо? И какво преследваше?
Докато гледаше Валери Азимур, в ума му изплува представата как да разбере.
В 11 и 15 Джуди Шейн, оператор в телефонната централа на WWN, отговори на едно обаждане.
— Тук WWN, какво мога да направя за вас?
— Госпожица Азимур, моля — изръмжа груб глас.
— Съжалявам, госпожица Азимур е извън града. Ще ви свържа с редактора й.
— Искам да говоря с госпожица Азимур — изръмжа в отговор гласът. — Знам, че можете да се свържете с нея по клетъчния телефон.
— Мисля, че трябва да говорите с редактора й.
— Казах ви вече, че не ме интересува никакъв шибан редактор. Ако тя наистина иска да разбере какво се е случило в действителност на Ралф Андерсън в Охайо, намерете я и я докарайте на телефона. Ще се обадя след три минути.
И затвори.
Операторката набра клетъчния телефон на Азимур. Тя веднага отговори.
— Госпожице Азимур, обажда се Джуди от телефонната централа. Току-що ви търсиха. Може и да е някое куку, но може и да не е. Ще ви пусна записа.
Азимур изслуша краткия разговор и каза:
— Вероятно е куку. Но мога да му отделя една-две минути. Свържи ме веднага щом звънне.