Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
— Били, познаваш Дик Линкълн — каза Маккърди. — Това са Фостър, Кравиц и Шеридан. Какво откри, Дик?
— Следи от автомобилни гуми. Водят до ей онзи дъб. — На шосе 501 следите се губят. Взехме отпечатъци.
Отидоха до дъба — старо дърво с дълбока вдлъбнатина в основата на стъблото.
— В пръстта има малка вдлъбнатина, ей тук. Предполагам, че е използвал статив, седнал е в тази вдлъбнатина и е изчакал момента за стрелба.
— Някакви гилзи? — попита Хардистан.
Линкълн поклати глава.
— Вероятно си ги е прибрал.
— Мислите ли, че човек може да се побере тук? — попита Маккърди и посочи вдлъбнатината в основата на дъба.
Линкълн се наведе и провери.
— Има някакви влакънца. Нещо тъмно е, или синьо, или черно… — Той млъкна и присви очи.
Джон Наш бе извадил стоманена ролетка и проверяваше дълбочината на един отпечатък.
— Адидас — каза накрая той. — Доста износени. — Заобиколи дървото и огледа следите от гумите, като измери и тяхната дълбочина. — „Гудиърс“. Нови. На по-малко от пет хиляди мили. Обикновени като мухи. — Той вдигна някакво парче кал с отпечатък. — Има малък белег. Като че ли е прегазил някаква счупена бутилка.
Шеридан бе застанал пред дървото и оглеждаше линията на стрелбата през бинокъл.
— Според мен е хиляда и двеста метра, че и отгоре — каза той.
— Някой да ми даде найлонова торбичка — каза Линкълн. Кравиц му подаде една и Линкълн пъхна ръка в кухината, после измъкна с торбичката фотография пет на седем инча и кабърче в нея. Хардистан пое торбичката и я вдигна срещу светлината. Представляваше размазана фотография, очевидно дигитализирана, на мъж, който гледа към камерата, засенчил очите си срещу слънцето.
— Уолър е — заяви той. — Стрелецът явно е използвал фотографията, за да е сигурен, че е попаднал точно на целта.
— Вижте на гърба, сър — каза Линкълн.
Хардистан обърна торбичката. Всички се втренчиха върху цифрите на гърба на снимката: 2–3–13.
— Кучи син! Кучи син! Всеки път, само да обърнем гръб, и тия копелета се изгаврят с нас — задъха се Файърстоун.
Флахърти огледа внимателно снимката и каза;
— Зад трактора не се виждат дървета.
— Е, и? — попита Вейл.
— Значи фотографията е била снимана отгоре, доста отвисоко, ако се съди по качеството на изображението. Стрелецът е открил Уолър от въздуха.
— Добре. Искам да разгледате целия район под микроскоп, Флойд — нареди Хардистан. — Искам отпечатъци от автомобилни гуми, от подметки, влакна, косми, всичко. Искам пълно претърсване на всяка писта в радиус сто мили. Проверете мотелите, колите под наем, бензиностанциите, всичко. Тръгнете от врата на врата, чукайте по всички къщи, хамбари, силози, складове. Все някой ще е видял самолета.
Файърстоун се отдели от групата, леко наведе глава на една страна, после погледна на север и попита:
— Чувате ли нещо? — Всички се вслушаха и го чуха.
— Имаме ли хеликоптер в района, Флойд? — попита Хардистан.
— Още не. Два са на път.
— Е, значи си имаме компания.
Хеликоптерът се изви над дърветата и закръжи над тях. Обезопасен с колани, един оператор се бе провесил през отворената врата и снимаше с камера. Зад него, над рамото му, Вейл видя познато женско лице и мигом обърна гръб на камерата.
— Валери Азимур от WWN — каза той.
— Закъсня — каза му Файърстоун. — Току-що стана световноизвестен.
В пет сутринта на същия ден, както винаги, Еди Максуел пристигна в мозъчния център на „Уърлд Уайд Нюз“. Беше едър мъж, с отпуснато и сбръчкано лице, отразяващо грубия и безразборен живот, който бе водил. Закрачи покрай редицата компютри на така наречената платформа, като проверяваше върху какво работят репортерите. След това провери голямата карта, която покриваше едната стена на залата и показваше с различно оцветени светлини местата, където работеха репортерите и видеооператорите и къде се намираха фургоните със сателитните антени. В червено светеха местата, откъдето изскачаха новини. После тръгна към офиса си — един стъклен мехур в ъгъла, който му осигуряваше панорамна гледка на новинарската зала, оживена дори и в този ранен час. Точно срещу него, в противоположния ъгъл, се намираше студиото за главните новини, едно от трите на етажа.