Ш-ш-шт
- Автор: Фитцпатрик Бекка
- Серия: hush, hush #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-555-4
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ш-ш-шт». Краткое содержание книги:
Но след ужасяваща серия от неочаквани срещи, Нора не е сигурна на кого може да вярва. Пач се оказва винаги там, където е тя, и сякаш знае за нея повече, отколкото най-близките є приятели. Тя не може да реши дали да се хвърли в обятията му, или е по-добре да бяга и да се крие. И когато се опитва да потърси някои отговори, тя открива истина, много по-обезпокояваща от всичко, което Пач върши с чувствата и.
Без да подозира, Нора е въвлечена в епицентъра на вечната битка между безсмъртните и падналите ангели – и когато се налага да вземе страна, погрешният избор може да и струва живота.
Понякога се налага да се отречеш от любовта си, за да я запазиш… на всяка цена.
— Нищо лично.
Джулс застина неподвижно. Внезапно се изстъпи напред, дръпна ме за китката и ме завъртя пред тялото си. Усетих как притиска към ямката на шията ми нещо, най-вероятно пистолета.
— Свали си шапката — нареди Джулс на Пач. Искам да виждам изражението на лицето ти, когато я убия. Безпомощен си да я спасиш. Както и аз бях безпомощен, когато ти давах клетва.
Пач се приближи с няколко крачки. Движеше се с лекота, но аз усетих овладяната му предпазливост. Пистолетът се заби по-надълбоко и аз се смръщих.
— Още една крачка и това ще е последният й дъх — предупреди го Джулс.
Пач прецени с поглед разстоянието помежду ни и изчисли за колко време ще го вземе. Джулс също го забеляза.
— Дори не опитвай — предупреди го той.
— Няма да я убиеш, Чонси.
— Така ли? — Джулс натисна спусъка. Пистолетът изщрака и аз отворих уста да изпищя, но се получи само треперливо ридание.
— Револвер — обясни Джулс. — Другите пет гнезда са заредени.
„Готова ли си за онези боксови удари, с които толкова се хвалиш?“, попита в мислите ми Пач.
Пулсът ми отекваше в цялото ми тяло, краката ми една ме държаха.
— К-к-какво? — заекнах.
Ненадейно усетих прилив на сила. Чуждата мощ се разрасна и ме изпълни. Тялото ми беше изцяло под властта на Пач, а собствената ми сила и свобода се предадоха на неговата власт.
Преди да имам време да осъзная колко ме ужасява тази липса на контрол, непоносима болка прониза ръката ми и осъзнах, че Пач използва моя юмрук, за да удари Джулс. Пистолетът изхвърча от ръката му и се плъзна далеч от нас по пода на гимнастическия салон.
Пач нареди на ръцете ми да блъснат Джулс назад към скамейките. Джулс се препъна и падна върху тях.
В следващия момент ръцете ми се вкопчиха в гърлото на Джулс, отметнаха силно главата му назад и тя се блъсна шумно в скамейките. Задържах го там, стиснала гърлото му. Очите му се разшириха и после се ококориха. Опита се да каже нещо, мърдайки неразбираемо с устни, но Пач не му позволи.
„Няма да мога да остана в теб дълго — каза ми Пач мислено. — Не е хешван и не ми е позволено. Веднага щом бъда изхвърлен, бягай. Ясно ли е? Бягай с всички сили. Чонси ще бъде твърде изплашен и зашеметен, за да влезе в главата ти. Бягай, без да спираш.“
Високо бръмчене отекна в мен и аз усетих как тялото ми се откъсва от това на Пач.
Вените на шията на Джулс изскочиха навън и главата му увисна на една страна.
„Хайде — чух да го подканя Пач, — припадай… припадай.“
Но вече беше твърде късно. Пач беше излязъл от тялото ми. Беше изчезнал внезапно и аз се почувствах замаяна.
Отново владеех ръцете си и те инстинктивно се откъснаха от гърлото на Джулс. Той се опита да си поеме въздух и примигна срещу мен. Пач лежеше на пода на няколко метра от нас и не помръдваше.
Спомних си какво ми беше казал и хукнах през гимнастическия салон. Метнах се към вратата с надеждата да се измъкна в коридора. Вместо това все едно се блъснах в стената. Бутнах лоста на крилото на вратата, понеже знаех, че не е заключена. Бях минала оттук само пет минути по-рано. Натиснах вратата с всички сили. Не се отвори.
Обърнах се и коленете ми се подкосиха от спада на адреналина.
— Излез от съзнанието ми! — креснах на Джулс.
Джулс се надигна да седне на най-ниския ред пейки и се зае да разтрива гърлото си.
— Няма — каза той.
Отново опитах да отворя вратата. Вдигнах крак и ритнах лоста. Заблъсках с длани по стъклото.
— Помощ! Чува ли ме някой? Помощ!
Погледнах през рамо и видях, че Джулс куцука към мен, а раненият му крак се подгъва на всяка стъпка. Затворих очи и се помъчих да се съсредоточа. Вратата щеше да се отвори веднага щом открия гласа му и го прогоня. Прерових всяко ъгълче на съзнанието си, но не успях да го намеря. Беше някъде дълбоко и се криеше от мен. Отворих очи. Джулс вече доста се бе доближил. Трябваше да намеря начин да се измъкна.
В стената над скамейките беше занитена желязна стълба, която водеше до гредите под покрива. В другия край на гредите на отсрещната стена имаше вентилационна шахта. Ако успеех да се покатеря дотам, щях да пропълзя в шахтата и да намеря друг изход.
Хукнах в спринт на живот и смърт покрай Джулс и нагоре покрай пейките. Обувките ми шляпаха по дървения под и стъпките ми отекваха в празното пространство, поради което не можех да чуя дали Джулс ме следва. Стъпих на първата пречка на стълбата и се повдигнах. Катерех се все по-нагоре и по-нагоре. С ъгълчето на очите си видях чешмата долу. Беше миниатюрна, което означаваше, че аз съм високо, много високо.