Ш-ш-шт
- Автор: Фитцпатрик Бекка
- Серия: hush, hush #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-555-4
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ш-ш-шт». Краткое содержание книги:
Но след ужасяваща серия от неочаквани срещи, Нора не е сигурна на кого може да вярва. Пач се оказва винаги там, където е тя, и сякаш знае за нея повече, отколкото най-близките є приятели. Тя не може да реши дали да се хвърли в обятията му, или е по-добре да бяга и да се крие. И когато се опитва да потърси някои отговори, тя открива истина, много по-обезпокояваща от всичко, което Пач върши с чувствата и.
Без да подозира, Нора е въвлечена в епицентъра на вечната битка между безсмъртните и падналите ангели – и когато се налага да вземе страна, погрешният избор може да и струва живота.
Понякога се налага да се отречеш от любовта си, за да я запазиш… на всяка цена.
Смехът на Джулс се разнесе като студен шепот.
— На мен ми е все едно дали ще те застрелям, или ще паднеш и ще се пребиеш.
— Има значение — отговорих едва чуто, но уверено. — Във вените на двама ни тече една кръв. — Вдигнах предпазливо ръка и му показах родилното си петно. — Аз съм твоя потомка. Ако пожертвам кръвта си, Пач ще стане човек, а ти ще умреш. Пише го в „Книгата на Енох“.
Очите на Джулс бяха лишени от светлина. Бяха приковани върху мен и попиваха всяка моя дума. По изражението му разбирах, че претегля думите ми. По лицето му плъзна червенина — беше ми повярвал.
— Ти… — изломоти той.
Плъзна се към мен светкавично, като едновременно бръкна в колана си, за да извади пистолета.
Сълзи опариха очите ми. Нямах време да се замислям, просто се хвърлих от гредата.
Тридесета глава
Някъде се отвори и се затвори врата, но единственият звук беше тиктакането на часовника — ритмично и несекващо в тишината.
Звукът започна да заглъхва, да чезне. Зачудих се дали изобщо ще престана да го чувам. Изведнъж изпитах страх от този миг, понеже не знаех какво ще последва.
Много по-звучен шум заглуши часовника. Успокоителен и неземен шум, мелодичен танц във въздуха. „Криле — помислих си. — Идват да ме отнесат.“
Притаих дъх и зачаках, зачаках, зачаках. И тогава часовникът започна да отмерва времето обратно. Вместо да се забави, биенето му стана по-уверено. Вътре в мен като спирала се завихри някаква течност и започна да прониква все по-дълбоко и по-дълбоко. Усетих как течението ме отнася. Плъзгах се и пропаднах вътре в себе си на някакво тъмно и топло място.
Примигнах, отворих очи и видях познатата дъбова ламперия на наклонения таван горе. Спалнята ми. Заля ме спокойствие, но после си спомних къде съм била. В гимнастическия салон с Джулс.
По кожата ми пробяга тръпка.
— Пач? — повиках го дрезгаво заради дългото мълчание. Опитах се да седна и извиках. Нещо не беше наред с тялото ми. Болеше ме всяко мускулче, всяка кост, всяка клетка. Все едно бях една грамадна синина.
Нещо се раздвижи близо до вратата. Пач се облегна на рамката. Устните му бяха здраво стиснати, познатата веселост бе изчезнала от тях. Очите му бяха по-дълбоки, отколкото ги бях виждала преди. Бяха изострени от решимост за покровителство.
— Страхотна битка проведе в салона — каза той. — Но според мен ти трябват още няколко урока по бокс.
Изведнъж всичко нахлу обратно в съзнанието ми. По бузите ми рукнаха сълзи.
— Какво се случи? Къде е Джулс? Как се озовах тук? — Гласът ми секна от паника. — Аз се хвърлих от гредата.
— Доста смелост е нужна за такова нещо. — Гласът на Пач одрезгавя и той пристъпи в стаята. Затвори вратата зад гърба си, изглежда така се опитваше да остави отвън всичко лошо. Поставяше преграда между мен и случилото се.
Приближи се и седна на леглото.
— Какво още си спомняш?
Опитах се да навържа спомените си и отправих поглед назад. Спомних си плясъка на криле, който чух малко след като се хвърлих от гредата. Знаех с абсолютна сигурност, че съм умряла. Знаех, че е дошъл ангел да отнесе душата ми.
— Мъртва съм, нали? — попитах тихо, замаяна от уплаха. — Призрак ли съм?
— Когато ти скочи, саможертвата ти уби Джулс. Формално погледнато, след като ти се върна, би трябвало да се върне и той. Но понеже няма душа, няма какво да се възроди в тялото му.
— Върнала съм се, така ли? — попитах и се надявах да не ме изпълват напразни надежди.
— Не приех саможертвата ти. Отказах я.
Усетих възклицание на устните си, но то така и не се отрони от тях.
— Да не искаш да кажеш, че си се отказал от човешко тяло заради мен?
Той вдигна бинтованата ми ръка. Под бинта кокалчетата ми пулсираха от болка заради юмручния удар по Джулс. Пач целуна всеки пръст, бавно и без да откъсва очи от моите. — За какво ми е тяло, ако не мога да имам теб?
По бузите ми се търкулнаха по-тежки сълзи и Пач ме придърпа към себе си и положи главата ми на гърдите си. Бавно, много бавно паниката ме напусна и разбрах, че всичко е приключило. Щях да се оправя.
Изведнъж се отдръпнах. Ако Пач беше отказал жертвата ми, тогава…
— Ти спаси живота ми. Обърни се — наредих му.
Пач се усмихна лукаво и се подчини на молбата ми. Вдигнах фланелката му до раменете. Гърбът му беше гладък, с очертани мускули. Белезите бяха изчезнали.