Специална група „Блу“
- Автор: Марчинко Ричард, Вайсман Джон
- Серия: Свирепия #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Специална група „Блу“». Краткое содержание книги:
Искат да се обучават извън границите на безопасното — да се доближат максимално до условията на боя. Но исканията им биват отхвърляни (а онези обещаващи младши офицери, които питат, получават отговор, че кариерата им може да бъде изложена на опасност, ако продължат да вълнуват спокойните води). Отговорните П2 — това е путьовци на квадрат — не желаят никой да пострада. Защо? Защото това би осуетило шансовете им за повишение в O-6 — полковник — и после в адмирал.
Това просто е грешно. Тюлените, приятели мои, са създадени за убийци, а не за светци или социални работници. Знам това от първа ръка, защото онзи мустанг и кучи син Рой Боъм, мой морски баща, който ги създаде и който сам е стрелец, плячкаджия и затвърден убиец на хора, ми каза, че е създал Тюлените по свой свиреп, безчовечен, дивашки, старозаветен образ и подобие.
Затова прогонете от съзнанието си бюрократичните глупости, които прочетохте по-горе, и позволете да ви кажа нещата направо. Засада, нежни читателю, произлиза от средновековната френска дума embuschier, която означава буквално „да разположа в гората“. Затова, когато се криете, използвате голямо количество добре насочена огнева сила за изключително кратък период от време, за да унищожите-изтребите-анулирате нищо неподозираща вражеска сила, вие й правите засада. Казано на онзи обикновен английски, който аз разбирам, вие убивате онези копелета. Убивате ги бързо и без милост. И когато свършите и ако има време, минирате труповете им, та когато пристигнат вражеските подкрепления, те също да станат ваши жертви.
Съществуват два основни вида засади. Засадата с малко хора може да се провежда от групи, големи колкото един взвод. По принцип зоната на поразяване при такава засада не надхвърля седемдесет и пет метра, като повечето убийства се извършват с мини тип „Клеймор“, разположени така, че огневите им зони да се припокриват. Доизкусуряването става с автомати „Колт“ 15 или избрано от вас щурмово оръжие.
Засадата с много хора може да има зона на поразяване до 250 метра — ако ви бива, това означава две и половина футболни игрища, покрити с трупове. За такива засади, които първоначално бяха разработени и използвани от групите „А“ на специалните сили във Виетнам, се използват монтаняри, нунги или други местни бойци, тежки картечници засилват действието на мините „Клеймор“, а тридесетте до четиридесет извършители на засадата могат да повикат артилерия и бойни хеликоптери, след като тупаникът започне.
Съществуват всякакви форми на засада — всъщност толкова много са, колкото са и стрелците с въображение. В класната стая обаче се преподават половин дузина варианти. Има секционна линейна засада, при която се подреждате по протежение на пътека, път или река, използвана от врага, и концентрирате огневата мощ отстрани и го поваляте, докато преминава. Има засади „Т“ или триъгълни, които са ефективни срещу редовно използвани маршрути на врага. При всяка засада трябва да разположите постове отстрани и откъм шестицата, за да не може врагът да последва правилото на Роберт Роджър да заобиколи и да ви удари откъм невидимата за вас страна.
Другите засади са например от неподвижно превозно средство, при които се използва блокиране на пътищата или разполагане на експлозиви по тях, за да не се позволи движение на камиони или верижни машини. Те бяха използвани с голям ефект от афганистанските муджахидини срещу съветските въоръжени конвои. По време на войната в Персийския залив тюлените използваха методи на морска засада — на обикновен език това е тайно качване на борда, последвано от стрелба и оплячкосване, или пък нападения с мини срещу иракските кораби.
Вероятно сега и вие, както нашият редактор, се чудите защо ви разказвам всичко това, когато се намирахме по средата на проклетия Мексикански залив на двадесетметров траулер от клас „Гранд банкс“, на мили около нас не се виждат мини и не подготвяме засада, нито пък се напъхваме с дизеловите си двигатели в такава. Бих казал, че ставаше дума за засада, която щеше да бъде извършена върху нефтената кула.
А откъде знам, че ще се опитат да ни направят засада върху кулата, а не върху траулера на Гроус?
Защото така е по-лесно, попова лъжичко. За да ни направят засада върху „ДТГНМ“, ще трябва да се прокраднат незабелязано. Това е трудно в открито море.