Специална група „Блу“
- Автор: Марчинко Ричард, Вайсман Джон
- Серия: Свирепия #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Специална група „Блу“». Краткое содержание книги:
След като приключи с имитацията си на Флорънс Найтингейл112, отиде с Гроус до близкия търговец на лодки „Зодиак“, където платили една пачка от парите на Гроус за най-малката твърда надуваема лодка с извънбордов двигател с четиридесет конски сили, която имало в склада. Гледах как караха с проклетата лодка, стърчаща от задния край на пикапа на Гроус. Нямах представа къде, по дяволите, щяхме да сложим проклетата лодка, но беше по-добре да имаме, отколкото да нямаме такова нещо.
Подреждахме, трупахме и складирахме един час, докато Гроус остана доволен, че всичко е наред. Напълни резервоарите и провери дали допълнителните туби са пълни с дизелово гориво и бензин. Накрая огледа яхтата си… и нас. Винаги съм смятал, че терминът „преглед от носа до носа“ е клише. Но като гледах с какво внимание Гроус се отнася към подробностите, разбрах, че не е клише, а житейски факт.
Обяви ни за готови. Изпрати на Мъгс едно обяснение на ситуацията с разкривен почерк, подписа го със СВПСШ — съкратено от Сери В Плоската Си Шапка, старшинска ругатня, предназначена за други старшини, — след което зае позицията си на мостика и нареди на Уондър да откачи електрическите и телефонните кабели, които преминаваха от кабината към едно табло на пристана. След като това беше приключено, той включи двата дизела. След минутка-две, прекарани в слушане на гърления им рев, той спря двигателите и с гръмотевично ромолене каза на Уондър да свърже всичко отново. Гроус се качи на пристана, изтича нагоре по дока, метна се в пикапа си и с рев замина, без да каже нито дума.
Двадесет минути по-късно беше отново при нас. Приближи пикапа и извади от задницата му купчина, която наподобяваше мрежа за лов на риба тон. Нави я на топка, хвърли я на рамо, пренесе я надолу по пристана и я метна в кабината на яхтата.
Погледнах мрежата и попитах:
— Това пък за какво е, по дяволите?
Гроус не ми обърна внимание. Спусна се на палубата, вдигна мрежата, набута я напред и я събра в един шкаф до рулевата рубка. Отново се издърпа на мостика и направи пълен предварителен преглед на всичките си часовници и манометри, въпреки че беше го сторил само преди по-малко от половин час. След като се убеди, че всички системи са в готовност, запали двигателите и си поигра с газта, докато остана доволен от звука им. Тогава чак махна на Уондър да откачи електрическите и телефонните кабели и даде сигнал на Чери и Гадния да откачат въжетата на носа и кърмата.
Те се подчиниха бързо. Той изчака, докато младоците навият правилно въжетата и се метнат на борда. Бутна лостовете за хода, бавно отклони яхтата на осем, девет, десет метра от дока, отново премести лостовете за малък назад, завъртя руля и обърна толкова лесно назад, сякаш яхтата му беше закачена на ос по средата. После, насочил се в правилна посока, той даде повече газ и плавно влезе в канала.
Накрая се спусна в рулевата рубка, дръпна една бира „Куърс“ от хладилника, отвори вратата отдясно, погледна към мен и отговори на въпроса ми с въпрос:
— Не каза ли, че ти трябва пещерняшка стълба, заднико?
16.
Излязохме от канала точно по разписание, намерихме „Хелън Г. Кели“, тръгнала почти точно на запад от Тампа, и малко изостанахме, когато тя зави леко на север, като струята след нея прорязваше един мързелив откос през просторната, дълбока шир на Мексиканския залив. Бяхме хвърлили лодката зад борда веднага, след като излязохме извън вълнолома, и сега я влачехме след себе си, за да си освободим повече място на палубата. Това беше идея на Гроус.
— Траулерите винаги теглят лодките си — изръмжа той. — Така никой няма и да се заинтересува от нас.
Затова завързахме едно петнадесетметрово въже за носа на надуваемата лодка, метнахме я и я оставихме да се вози след нас.
Яхтата със своя голям, плосък трюм като на траулер и високо разположена кабина пореше вълните с лекота и грация. Направена беше не за скорости, а за комфорт и издръжливост — истинска старомодна яхта. Кушетката в главната кабина беше тапицирана, а не с дунапрен. Стъклото беше дебело и затъмнено. Мебелите, чак до вградените вази от шишета будвайзер, в които Гроус събираше колекцията си от пръчици за разбъркване на коктейли, бяха изработени по поръчка. Ламперията, палубата и орнаментите бяха от истинско тисово дърво.
112
Найтингейл, Флорънс (1820–1910). Английска медицинска сестра. — Б.пр.