Специална група „Блу“
- Автор: Марчинко Ричард, Вайсман Джон
- Серия: Свирепия #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Специална група „Блу“». Краткое содержание книги:
— Хвърляне и изваждане!
И тримата ме награбиха. Затъркаляхме се по палубата. Гризача и Пик протегнаха ръце да ме хванат. Трима лежаха на краката и двама на ръцете ми и известно време ритах, крещях и се въртях достатъчно, че да ги държа настрана от себе си. Но когато Пачия крак се присъедини, не можех да направя нищо, освен да приема съдбата си с грация — и да помъкна със себе си колкото се може повече кучи синове.
— Мамка виии… — Стиснах Док яко за врата с дясната си ръка и прегърнах с лявата Гадния. Голите ми крака се хлъзгаха по мократа палуба от тисово дърво, но ги размахвах, докато успея да стигна до перилата, след което се вдигнах, прехвърлих — и цопнах във водата с двамата си неволни заложници.
Пуснах ги и се изтласках на повърхността, като изплюх вода и наблюдавах как ДТГНМ отмина. От мостика Гроус ми показа среден пръст, след което завъртя кормилото и приближи.
Промяната в курса обезпокои Малката бира, който седна в лодката, разтърси се, за да се събуди, проумя ситуацията и размаха показалец като някой овцифер от второкласен филм, сигнализиращ кавалерийска атака. Яхтата се оживи, въжето се изопна и Малката бира се наведе над борда — човешка примка, която да ни изтегли в лодката, като минава край нас.
Док беше най-близо. Когато яхтата го отмина, той се изхвърли нависоко, но Малката бира не хвана протегнатата му ръка, а го прасна по гърлото с една ръка, от което той се разкрещя и размаха крака и ръце, и го захвърли на борда. Док падна напред с носа. Отскочи от пода, излетя с мустаците напред към тежката шперплатова дъска на кърмата и изчезна. Ако кучият син е припаднал, така му се пада.
Но Док е жилав като всеки един герой от рисуван филм. Затова достатъчно бързо се съвзе, когато Малката бира изля една манерка с вода върху него. Стиснал глава като човек с лош махмурлук, той пропълзя до носа на колене, хвана се за въжето, прехвърли се през борда, скръсти крака надеждно около въжето и като се теглеше с ръце, увиснал надолу, се добра до яхтата и се прехвърли през кърмата, като си помагаше с крака да не попадне под винтовете.
Това беше първото минаване. Гроус направи една осмица и се върна за останалите. Малката бира улови Уондър и Алигатора с лекота. Алигатора успя да измине опасния път до яхтата, като се фрасна само два пъти. Уондър нямаше чак такъв късмет. Въжето увисна и тъповатият на вид бивш морски пехотинец потъна под водата в продължение на цели двеста метра, преди най-после да прехвърли тялото си над перилото, да падне на кърмата и да започне да плюе вода.
Беше мой ред. Гроус направи нов кръг, като изпрати лодката в широк кръг, след което я дръпна обратно на линия. За да направи нещата по-интересни, даде малко повече газ. Видях лапата на Малката бира, неговите малки силни пръсти, готови да ме стиснат за гърлото и насочени към мен на двадесет сантиметра над водата.
Не става. Аз си харесвам адамовата ябълка и искам да ми остане ненатрошена. Рязко дръпнах глава назад, вдигнах лявата си ръка, хванах дланта му със своята и го метнах назад. Той не очакваше това. Беше готов за вдигане и хвърляне, но вдигнатият и хвърленият се оказа той.
Малката бира може да е имал необходимата опора, но аз имах тежестта. Тялото ми действаше като шибана морска котва и повлече бедния задник по лодката, като го фрасна в транеца, прехвърли го над извънбордовия двигател (чийто кормилен лост, разбира се, го улучи право в топките) и го изтегли във водата.
Гроус отпусна газта и яхтата най-после забави ход, след което спря на около двеста метра от нас, където започна да се люлее върху леките вълни. Започнах да плувам към нея странично. Малката бира, като плюеше и си мърмореше неразбираеми сладки неща — несъмнено вулгарни пожелания относно моите предци, — ме последва.
След като най-после времето за упражнения и игри за деня приключи, се изсушихме, хапнахме и започнахме да мислим сериозно. Сега, ако сте внимателен и паметлив читател, ще си спомните, че преди няколко страници споменах определени условия от тип ЯЛИЛПЛ, при които действаха нашите стари приятели Л. К. Строхаус и Дъг Докинс. Искам да си припомните ЯЛИЛПЛ едно.
Ако искате, потърсете ЯЛИЛПЛ напред. Добре, добре — мързеливи сте. Както старшината казва на мичманите с жълто около топките:
— О, позволете да ви изпълня с тези знания, сър.
(В случай че не сте разбрали — и мичманите никога не разбират, — старшината хич не го е еня за този сър.)