Проклятието на инките
- Автор: Райд Кристофер
- Серия: Надзирателят #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546556738
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Проклятието на инките». Краткое содержание книги:
Яките кедрови врати се пазеха от двама въоръжени войници. Щом видяха тъмносинята куртка и златните копчета, стражите незабавно отвориха и пуснаха капитана да влезе вътре, без да забавя крачка. Гонсалес свали широкополата си шапка и я подаде на войника, който стоеше от другата страна, изтръска дъждовните капки от куртката си и нагласи маншетите и панталоните си. Накрая прокара пръсти през косата си, за да я нагласи в някакво подобие на прическа.
В голямата зала не се чуваше нито звук.
Гонсалес тръгна направо към мраморния съд със светена вода, топна показалец в бистрата течност и се прекръсти, като се молеше наум семейството му да е в безопасност.
Заобиколи изваяния съд и краката му изведнъж омекнаха, докато влизаше в огромната зала на църквата. Почти всяка пейка бе заета от войници в униформи. За първи път през живота си Гонсалес не остана поразен от великолепието на храма с неговите позлатени стени и огромен купол. Погледът му не потърси религиозните фрески или безбройните артефакти, красящи стените и внушителната скиния. Оглеждаше се единствено за епископ Франсиско.
Чувстваше се беззащитен, докато вървеше напред - много добре знаеше, че хората му ще очакват от него да седне на първия ред до лейтенант Капос. Погледна часовника си, отиде до предната пейка и зае мястото си в последния момент. Отвън камбаните на катедралата удариха веднъж, отбелязвайки зловещо отминалия час.
Не се чуваше нито звук и никой не помръдваше, за разлика от неделните литургии, когато в църквата имаше и много деца. Накрая откъм преддверието започнаха да отекват самотни стъпки, които приближаваха. Гонсалес много добре знаеше чии са. Пое дълбоко дъх и го задържа. Искаше да изглежда силен за момента, когато погледът на епископа неминуемо щеше да спре върху него.
Франсиско Санто Доминго, трийсет и третият епископ на Куско, се появи от сенките във великолепните си папски роби. Ръцете му бяха зад гърба, а раменете му бяха свити, сякаш носеше върху себе си бремето на целия свят. Колкото и да бе изненадващо, той не погледна към събралите се войници - вървеше, сякаш беше съвсем сам, погледът му не се откъсваше от пода на няколко крачки пред него. Гонсалес използва момента отново да си поеме треперливо дъх.
Епископът бе измършавял и блед като алабастър, сякаш нещо бе изсмукало живота от вените му, оставяйки след себе си само кожа и кости. Никой от присъстващите в църквата не го беше виждал в толкова лошо състояние. Устните му бяха сухи и напукани, имаше черни кръгове около очите, сякаш е бил изритан в лицето от муле. Когато го погледна, Гонсалес остана шокиран, че може да се страхува от човек, който изглежда толкова стар, болен и жалък. Единствено ярките му свещенически роби и алената барета му придаваха някакъв вид.
Като се подпираше на перилото, епископ Франсиско изкачи с мъка трите застлани с пътека стъпала до платформата на олтара. Вниманието на всички бе насочено към него, докато поставяше немощните си ръце на масата на св. Петър и поглеждаше към събралите се. Зад епископа блестеше олтарът на „Ел Триунфо“, а над него бе Кръстът на Конкистата - високият пет стъпки дървен кръст, за който се твърдеше, че бил носен от конкистадорите, докато прегазвали всичко изпречило им се по пътя в Перу в началото на XVI век.
- Настъпили са мрачни времена - започна епископ Франсиско с глас, който едва достигаше до задните редици. - Но Бог винаги гледа. - Той вдигна показалец към купола. На лицето му бе изписана тревога. - Не дойдох да се моля за вашата безопасност... или за тази на семействата ви... както го правя в събота. - Той кимна. - Днес трябва да поемем нещата в свои ръце.
Епископ Франсиско изглеждаше апатичен и в гласа му нямаше живец.
- Знаете ли защо избрах тази църква като място за срещата ни? Тя се нарича „Ел Триунфо“,триумфът. През 1536 г. това място било осветено от Франсиско Писаро от Трухильо след чутовната му победа над коварния Манко Втори, водача на племената на инките. - Тонът на епископа се втвърди и гърбът му малко се поизправи. - С доброто си сърце Писаро поставил Сапа начело на инките след смъртта на владетеля им Атауалпа.
Почти всеки метис в църквата знаеше тъжната участ на Атауалпа. След като бил пленен през 1532 г., Писаро определил откуп. Три стаи, дълги двайсет и две и широки седемнайсет стъпки, трябвало да бъдат напълнени със скъпоценни метали - чисто злато и чисто сребро. И въпреки че откупът бил платен, Писаро наредил Атауалпа да бъде убит. Но това не била най-тъжната част от съдбата му - преди екзекуцията Писаро настоял Атауалпа да се отрече от боговете на инките и да приеме християнството. Когато владетелят отказал, Писаро го принудил да гледа безпомощно в продължение на три дни как систематично избиват жените и децата му по най-ужасни и садистични начини - новородените и бебетата били провесвани голи над огньове, докато не се опичали живи, децата били разкъсвани на парчета от изгладнели кучета, а жените били изнасилвани и разсичани с мечове. В очите на всеки инка мизерният край на Атауалпа посрамвал още повече онези с испанска кръв.