Проклятието на инките

- Написан е на кечуа - каза Акла, докато изкачваше стъпалата, за да се махне от дъжда, и сваляше наметалото, показвайки още повече от изумителното си тяло.

Уилсън внимателно развърза връвта, извади свитъка и го разви. Учените твърдяха, че инките нямали писменост - а ето че той държеше техен документ в ръце. Коленичи и разви меката кожа по сухия каменен под, разкривайки приблизително правоъгълната му форма.

Акла коленичи до него.

Уилсън внимателно разгледа древния документ и бе изумен от изящно изписаните черни букви, които сякаш бяха прогорени в светлата повърхност от нещо горещо. Изпълнението беше забележително - никога досега не бе виждал подобни символи, но видя, че няма никаква пунктуация.

Акла се погрижи водата от дрехите ѝ да не капе върху документа.

- Ще ти го преведа - каза тя и посочи текста. - Започвам... „Това е най-безценният предмет на тази велика земя. Мъже ще се мъчат цял живот да се сдобият с него, без изобщо да разберат защо. - Гласът ѝ бе спокоен и равномерен. - Дори намекът за съществуването му ще кара хората да извършват невъобразимо ужасни и извратени престъпления. Блясъкът му ще запленява душите и на най-чистите и културните, които с готовност ще измъчват невинните в мръсния си поход за притежаването му. Без изобщо да се замислят, ще обрекат хиляди на глад, болести и смърт - толкова могъща е силата му.“

Звучният тон на Акла не трепваше.

- „Не се заблуждавайте. Посвещаването на този най-гнусен стремеж живее у всеки мъж. Няма вградена защита срещу силата му. Защото този блестящ, изпълнен с енергия предмет е уловил част от нас в своята податлива и същевременно неразрушима обвивка. Империи ще се издигнат и ще рухнат заради това обсебване - дори най-малка част от него може да доведе до лудост, да не говорим за цялото. Изкован от бога слънце Инти по негово подобие, това е върхът на планината, фар, в който обитава самата похот. Този предмет и въздействието му не могат да се контролират без огромна жертва. Дори аз с моите върховни знания, божествена мъдрост и безгранична власт се мъча да се отделя от онова, което днес е в ръцете ми. Омагьосан съм, но въпреки това зная какво трябва да сторя.“

Уилсън гледаше сложните символи, докато Акла прокарваше пръсти по тях.

- „За да защитя блестящия предмет, ще построя град в облаците - продължи тя. - На свещения център на Оста на света ще бъде издигната естествена крепост с несравнима чистота, в която се надявам този ужасен предмет да бъде изолиран до края на времето. В това защитено убежище той ще бъде наглеждан от зорките очи на кондора, държан с кристална магия и пазен от армия, която вечно ще бъде на стража. Армия, която няма да се поддаде на дъха на силата, който се носи във въздуха сладък като аромата на цъфнало цвете, а всъщност е коварен като най-черната мисъл, появила се в ума на човек. От този ден нататък всичко писано ще бъде унищожено, всички карти ще се изгорят. Всички спомени ще бъдат заличени. Този златен предмет не бива да бъде споменаван никога повече; наказанието само за споменаването му иде бъде смърт чрез обезглавяване, както и смъртта на всички роднини и близки на обвинения. Нищо не може да бъде оставено на случайността. Слава на бога слънце Инти, върховния владетел на вселената, даващия и отнемащия живот. Ще ти служа завинаги.“