Проклятието на инките
- Автор: Райд Кристофер
- Серия: Надзирателят #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546556738
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Проклятието на инките». Краткое содержание книги:
Сонтане се приближи до партньорката си.
- Готови са - докладва тя.
Акла ѝ подаде свитъка на Пачакути и се обърна към воините.
Уилсън остана от лявата ѝ страна и една стъпка зад нея. Акла посочи към амазонките.
- Тези воини са готови да умрат за онова, което са обучени да защитават. Всяка от тях обвинява теб за изчезването на Куба на инките, също като мен.
Акла се обърна към воините си.
- Девици на слънцето - извика тя. - Настъпи най-мрачният ни час. Кубът на инките попадна в света на хората и е пуснал корен в земята на живите. - Акла стоеше с ръце на кръста и изпънати рамене. - Няма по-голяма трагедия... и по-голямо предизвикателство. Всички чухме за ужасните убийства, извършвани в Куско. Те със сигурност са дело на Куба. - Тя изгледа воините си една по една. - Дойде време да си върнем изгубеното. Дойде време да възстановим реда. Този мъж до мен ще открие местоположението на Куба. Тогава и само тогава ще атакуваме. Ще ни превъзхождат многократно. Войниците, срещу които ще се изправим, ще използват модерните си оръжия срещу нас. Въпреки тези пречки ние трябва да победим.
Акла тръгна покрай първата редица.
- Ще защитавате този мъж на всяка цена. - Тя извади ножа си и посочи с него Уилсън. - През идващите дни ще отнемаме живот и ще даваме жертви, но този човек не трябва да е сред тях. Той е единствената ни надежда. - Тя отново се обърна към отряда. - Слава на Мама Окло!
- Слава на Мама Окло! - отвърнаха едновременно жените воини.
- Ще се движим под прикритието на лошото време - продължи Акла. - Ако се разясни, ще продължим само нощем. Моля се всички да имате куража да умрете за онова, в което вярвате. Защото без вас сме обречени.
Акла пристъпи към Уилсън.
- Ако Кубът на инките може да погледне в душата ти, Уилсън Даулинг, значи със сигурност влизаме в капан. Да се молим заради света Мамаконите да са прави и ти да си същата загадка за Куба, каквато си за тях.
46.
Куско, Перу
Църква „Ел Триунфо“
08:55 ч.
22 януари 1908 г.
Облечен в най-добрата си униформа, капитан Гонсалес вървеше по мокрите от дъжда улици към църквата „Ел Триунфо“. С всяка крачка, която го отдалечаваше от дома, сърцето му натежаваше все повече. Стиснал сребърния кръст под ризата си, той се замоли Исус да бди над семейството му, докато не ги прегърне отново живи и здрави. Отчаяно му се искаше да тръгне обратно, но знаеше, че единственият начин да защити любимите си хора бе като държи епископа надалеч.
Спомни си момента, когато сложи ръце на раменете на Рамиро и каза на редника да пази семейството му с цената на живота си. Погледна младежа в очите и видя там само невинност, от което се почувства по-добре. Но дали младият войник можеше да защити жена му и децата му, ако се наложи?
Един Бог знаеше.
Зави на последния ъгъл при Пласа де Армас и остана шокиран от броя войници, които патрулираха из голямото открито пространство. На пръв поглед преброи поне петдесет души. Вратите на военния щаб, целият периметър на катедралата и църквите от двете страни на огромната базилика бяха подсилени с торби пясък, натрупани на височина четири стъпки. Докато приближаваше, Гонсалес си даде сметка, че не разпознава много от войниците - те сигурно бяха подкреплението, изпратено по негово искане от Лима.
Погледна внушителните стени на катедралата и с облекчение откри, че тялото на Корсел Сантияна най-сетне е свалено и вече няма да му се налага да гледа разлагащите се останки на някогашния си войник. Разпъването бе причина нежеланото зло да се стовари върху града и дълбоко в сърцето си Гонсалес знаеше, че греховното време още не е отминало.
Като отдаваше чест на всеки войник, който поглеждаше към него, Гонсалес изкачи стъпалата и мина през барикадата към църквата „Ел Триунфо“. Мъжете, които разпозна, изглеждаха раздърпани и уморени, сякаш също не бяха спали през последните няколко нощи. По израженията им бе очевидно, че се радват да го видят отново, но колкото и да му се искаше да спре и да им каже няколко окуражаващи думи, Гонсалес не можа да намери сили да го направи. Вместо това продължи мълчаливо и със спокойна крачка през калдъръмената площадка към църквата.