Лазурна

Дарби влетя през вратата.

— Писмо от принц По, кралице — доложи той и й подаде шифрована бележка, този път с почерка на По.

„Рафин и Бан се върнаха от Сундер. След два дни с Раф поемаме по тунела на север към Естил. Бан и Гидън остават с теб. Катса я няма от пет седмици. Започвам да се тревожа. Ако се върне, докато ни няма, ще изпратиш ли вест през тунела?

Направих нещо, което ще те ядоса. Снощи поканих Саф на сбирка на Съвета. Хрумна ми да го наема за засмоляването на дворцовите прозорци преди зимата. Искам да го държа наблизо по множество причини. Не се изненадвай, ако го видиш увиснал пред стените около големия двор, и в никакъв случай не привличай внимание към връзката ви“.

Битърблу изгори бележката в малката си камина. После заряза работата и заслиза към големия двор.

Не беше приятно да стоиш между храстите, да извиваш врат нагоре и да наблюдаваш как хора, по-дребни от кукли, висят по стените на замъка. Е, не точно висяха, по-скоро седяха. Дългата платформа, на която седяха обаче, висеше на въжета и се люлееше ужасно силно и твърде високо над земята. Разклати се още повече, когато Саф стана и невъзмутимо я прекоси от единия до другия край.

Помагаше му Фокс и Битърблу веднага съзря ползата. Първо, като шпионка, Фокс щеше да докладва на Хелда всичко интересно, научено от Саф. Второ, забележеше ли кралицата да привиква Саф настрани, за да говори с него, едва ли щеше да разпространи слуха.

Фокс и Саф засмоляваха прозорците от южната страна на големия двор. Битърблу влезе в южния вестибюл и се заизкачва по стълбите.

Дори да се изненада от появата на кралицата от другата страна на прозореца, Саф не го показа. Присви устни, колкото тя да долови дързостта му през стъклото, а после отвори прозореца. Погледна я, повдигнал въпросително вежди.

— Саф… — подхвана тя и мигом осъзна, че е по-безопасно да преглътне думите си.

Той зачака, ала тя не намери други. Видя го да отстъпва назад и предположи, че ще продължи да работи, но той подвикна на Фокс:

— Връщам се след малко!

Прекрачи през прозореца, без да поглежда към Битърблу. Свали въжето, закопчано за широкия му колан. Хвърли го навън и захлопна прозореца. Пак не я погледна. Плетена шапка скриваше косата му и чертите му изпъкваха по-остро, а също и по-красиво. Луничките му не бяха избледнели през есента.

— Хайде — кимна й той и се отдалечи от прозореца към дъното на празната зала. Битърблу го последва, Фокс надникна през стъклото към тях и се залови отново за работа.

Намираха се в дълго, тясно помещение с бойници, обърнати към подвижния мост и защитния ров. Явно бе предназначено за стрелци с лъкове в случай на обсада. Саф застана така, че да виждат всички входове и капандурите на тавана. Прииска й се да бе проучила предварително как се използва това място сега. Ами ако върху покрива горе има стражи, които слизат и се качват през капандурите? Щеше да им се стори странно да видят в сумрачното помещение разтрепераната кралица с работника от групата за засмоляване на прозорците.