Света троица [Войните на Розите-2]

— Графове Уорик, Солсбъри и Марч — отговори Уорик. Не му пукаше кой ще чуе, че са били там. Искаше само да вземе корабите и да се махне преди изгрев-слънце. Кралските екипажи надали щяха да тръгнат да ги гонят с рибарски лодки.

Пазачът се наклони напред и се вгледа в тях. За изненада на Уорик, той се усмихна. Без да се обръща, прошепна команда към онези зад себе си да не бягат.

— В такъв случай, ще трябва да ни вържете — каза мъжът, — иначе хората на краля ще ни обесят на сутринта.

— По дяволите, Джим! — просъска онзи със звънеца. — Ще ни нашарят гърбовете тъй или иначе.

— Няма да умреш — сряза го пазачът. — Ще те пребия собственоръчно, Пийт, ако зазвъниш с онази камбана.

Уорик намръщено слушаше този диалог. Беше очаквал кратко и брутално стълкновение с пазачите, после може би бърз спринт към последните кораби на дока, докато градът се раздвижва, за да отблъсне нашествениците. Изостреният спор течеше шепнешком и Уорик погледна към Солсбъри и Марч. Синът на Йорк сви рамене.

С отчаян жест онзи с лампата изведнъж се нахвърли върху другаря си, като същевременно изтръгна от ръката му дръжката на звънеца с приглушен звън.

— Ето, милорди. Няма да ви правим проблеми.

— Познавам ли те? — попита Уорик.

— Джим Уейнрайт, милорд. Не сме се запознавали, макар че се сещам как ме гонехте из уличките преди няколко години — Уейнрайт се ухили със странна гримаса, показвайки беззъбата си уста. — Тогава марширувах с Джак Кейд.

— Аа — предпазливо отвърна Уорик, като най-сетне разбра намека. Хиляди мъже от Кент се бяха върнали у дома с плячката си в онази ужасна нощ. Зачуди се колко ли от тях все още си спомнят с умиление бунта.

— Не беше честно онуй, дето сториха на Кейд и другарите му — продължи Уейнрайт и вдигна гордо брадичка. — Тези момчета не знаят какво беше, но аз знам. Кралицата ни помилва, милорд, всичко бе написано и подпечатано, а после те пак пратиха шериф Идън да ни преследва. Загубих заради това копеле скъпи другари. Мъже, които бяха помилвани, също като мен — за миг той се вгледа втренчено в приятелите си, за да се увери, че не се опитват да се измъкнат. — Всички чухме как кралските екипажи говорят за бунтовниците от Кале. Мисля си, че веднъж вече сте заставали от неправилната страна, та може да сте се научили вече, а?

— Може би съм — едва продума Уорик и мъжът се изсмя.

— Така си и мислех, милорд — онзи се огледа наляво, където един черен кораб се отлепи от дока, докато безмълвни фигури вдигаха платното.

— За корабите сте дошли, тъй ли? Трябват ви кралските кораби?

Уорик кимна и с изненада чу как Уейнрайт отново се смее.

— На сутринта ще побеснеят, това поне е ясно. Но пък ми се струва, че няма да взема страната на кралските екипажи сега. Не и като ми се е отдала възможност да им платя заради Кейд — той се почеса по брадата, докато размишляваше. — А трябват ли ви хора, милорд, съвсем не бихте сгрешили, ако ги потърсите в Кент, само туй да ви кажа. Не съм само аз, дет’ още имам зъб на краля заради онази нощ. Пък има и други, дет’ не харесаха онуй, което стана в Лъдлоу.