Гибелта на царете [bg]

— Моят син Декс също е там — добави Хеликаон. — Защо са още в града, Хектор? Каза, че всички жени и деца са били изведени.

Принцът въздъхна.

— Приам не пусна момчетата да си тръгнат. Сега са заедно в двореца. Татко казва, че като наследници на Троя и Дарданос, те са в най-голяма безопасност там. Или по-скоро, че навсякъде другаде са в още по-голяма опасност. Това е най-сериозният ти аргумент, обич моя — той погледна към Андромаха и повдигна вежда. — И той е добър.

— Истина е — призна тя. — Агамемнон ще ги търси. Той е прав, Хеликаон. Декс ще остане с мен и Астианакс. Аз ще се грижа за тях.

Тримата се изправиха и докато вървяха бавно обратно към брега, Хеликаон каза на Хектор:

— Менадос има нов кораб, голяма бирема почти с размерите на „Ксантос”.

— Знам я — отвърна принцът. — Казва се „Алектруон”. Прокълнато име. Но тя няма сърцето на „Ксантос”. Просто кухо копие.

— И не е построена от Лудия от Милет — добави мрачно Хеликаон. — Ще се разцепи, когато Посейдон заплува.

На „Ксантос” разтоварването бе приключило. Хектор се обърна към двамата си спътници и каза:

— Боя се, че тримата няма да се срещнем повече от тази страна на Тъмния път. Това е история без щастлив завършек.

Андромаха пое ръката му.

— Ще се срещнем отново, Хектор. Знам го.

— Това пророчество ли е, мила моя? — попита принцът с усмивка.

— Знаеш, че не получавам вадения или пророчески сънища. Аз не съм Касандра. Просто знам с костите си, че това не е краят — тя целуна ръката му нежно. — До следващата ни среща, съпруже.

Андромаха видя изражението на лицето на Хеликаон и за момент имаше чувството, че сърцето й ще се разкъса на две. Стоеше на едно място с мъжете, които обичаше, ала само след миг щеше да изгуби и двамата. А не можеше да се сбогува така, както искаше с никой от тях. Поглеждайки към засенчените от качулката очи на Хектор, тя изпита познатата вина, че така и не го бе заобичала, както заслужаваше. А под напрегнатия син поглед на Хеликаон се мразеше заради раната, която му причинява с избора си да остане със своя син.

И така, с изпълнено с болка сърце, тя извърна очи към далечния град, скрит в нощта. Едно нещо бе сигурно. И на тримата им предстоеше още мъка преди всичко да свърши.