Гибелта на царете [bg]

Той видя една троянска галера да се носи към тях откъм носа, където капитанът й бе получил информацията за микенската флотилия от наблюдателите, разположени там.

— Патрулирали са цяла нощ! — извика със злобна усмивка капитанът на Хеликаон. — Гребците им са изтощени като кучета!

Ониакус се ухили широко и погледна господаря си.

— Изморени екипажи и изморени капитани — каза той.

Хеликаон кимна.

— А изморените хора взимат лоши решения — отвърна той. — Време е „Артемисия” да ги примами вътре.

За втори път видя как галерата на Хромис се насочва енергично към микенската флотилия. Беше впечатлен от уменията на капитана и екипажа му. „Хромис може и да е самохвалко, помисли си той, но с право се гордее с кораба и хората си. Дано Посейдон ги пази.”

Екипажът на „Ксантос” се готвеше усърдно за битка. Глинените топки с нефтар — всяка, голяма колкото човешка глава — се изнасяха внимателно от склада до покритите със слама кошове край огнехвъргачите. Около самите съоръжения имаше мъже, които ги чистеха и проверяваха. Специално подготвените стрели и мангали се намираха на централната палуба, далече от нефтара. Всеки моряк носеше кожен нагръдник, меч, лък и колчан със стрели. Раздадоха храна — хляб и сирене.

Докато светлината се усилваше, Хеликаон нареди на малката си флотилия да се нареди в две редици, насочени на север, далече назад от устието на залива. „Ксантос” се намираше отпред и в средата. „Мечът на Илиос” и „Наяда”, които също имаха огнехвъргачи, разположи близо до двата края на предната редица. Двата кораба, които цяла нощ бяха бдели, останаха отзад, в сравнителна безопасност.

Хеликаон си сложи бронзовия нагръдник и прибра два меча с листовидни остриета в ножниците на гърба си. Остави шлема си наблизо. После се обърна към втория си офицер:

— Днес ти си на руля, Ониакус. Наясно ли си със стратегията ни?

— Да, Златни — отвърна морякът. После се поколеба. — Никога досега не сме губили морска битка — добави с тревога в очите. — А аз ще последвам решенията ти без колебание, както винаги. Но вече сме в капана на този залив, като мишка в кана, и ми се струва, че в момента се опитваш да примамиш в същата кана и котка.

Хеликаон се засмя и веселието му се разнесе над водата, карайки моряците наоколо да се усмихнат, което освободи малко напрежението.

— Истина е, че тук сме в капан — отвърна той. — Но мишката е в безопасност само в каната си. Превъзхождат ни числено, Ониакус. Не можем да си позволим да се изправим срещу микенците в открито море. Ще ни потопят или запалят, или пленят, всички до един. Така че трябва да ги примамим в залива, където ще имаме предимство. Те са били в морето седмици наред. Изнервени са и са отегчени, а сега са и изтощени. Всеки микенски капитан иска честта да потопи или залови „Ксантос”. Особено Менадос. Оставих го да живее, нали си спомняш? Едва ли някога ще ми прости това.