Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Гибелта на царете [bg]
Гибелта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Гибелта на царете [bg]

Электронная книга - «Гибелта на царете [bg]». Краткое содержание книги:

Древният свят се разкъсва от вражди, а на бойното поле пред портите на Троя се струпват верните на цар Агамемнон войски. Дейвид стените на Златния град Приам очаква развръзката на конфликта, възложил всичките си надежди на двама герои: любимия му син Хектор и страховития Хеликаон. Войната започва. И докато враговете се опияняват от жаждата си за кръв, те знаят, че някои от тях — мъже и жени — ще станат герои: герои, които ще живеят вечно в историите, отекващи през вековете… Трилогията, която започва с Повелителят на сребърния лък и продължава с Гръмотевичния щит, е вълнуващ нов прочит на мита за Троя, познат ни от Омировата Илиада. В нея Дейвид Гемел успява по великолепен начин да вплете история, митове, легенди и собственото си въображение, за да създаде една алтернативна история, не по-малко жива и цветна от истинската. Троя е последната завършена творба на Дейвид Гемел преди ненавременната му смърт. Тя го затвърждава като един от най-обичаните и уважавани автори на фентъзи от раждането на жанра до днес и е достоен епитаф на забележителната му кариера. Дейвид Гемел (1948–2006) е един от най-обичаните майстори на героичното фентъзи. Автор е на над 30 книги в жанра. Светът го загуби на 28 юли 2006 г., две седмици след сърдечна операция.
1 ... 102 103 104 105 106 107 108 109 110 ... 199
Перейти на страницу:

Ониакус пристъпи напред.

— Агамемнон е оставил корабите си уязвими в Залива на Херкулес, Златни — каза той. — Огнехвъргачите ни могат да унищожат корабите му за една нощ, както го сториха на Имброс.

Хеликаон се намръщи.

— Може би по-късно. Сега, за съжаление, нямам избор. Градът чака нашия товар от калай, нали, Асиос?

Младият мъж кимна.

— Ковачниците на града са тъмни — каза той. — Троя отчаяно се нуждае от оръжия и брони.

Внезапно той погледна към брега и ахна втрещено. Всички се обърнаха. В далечината, в самия край на троянските земи, на Носа на приливите се бе появила светлина.

Хеликаон се намръщи.

— Сигнален огън, но какво казва и на кого? Асиос, в чии ръце е Носът на приливите — микенски или троянски?

— Не зная, господарю. Последната ми информация е, че са троянски — той сви рамене.

— Значи не знаем нищо — каза Хеликаон, очевадно взел решение. — Ониакус, ще отплаваме към Хелеспонт и Залива на Троя, а после ще си проправим път нагоре по Симоент. Ще спрем там и ако Атина ни се притече на помощ, ще успеем да промъкнем калая в града от север.

— Но флотата на Менадос държи Хелеспонт — повтори младият капитан. — Дори „Ксантос” не може да победи петдесет кораба!

— Така е — каза Хеликаон замислено. — Но може би заедно „Ксантос” и „Борей” могат.

Микенският адмирал Менадос погледна от високата палуба на кораба си и видя пламтящия сигнален огън на най-високия хълм на Носа на приливите.

— Какво значи това, адмирале? — попита помощникът му, който беше син на сестра му — достатъчно умно момче, но лишено от инициативност.

— Не зная — каза Менадос. — Троянците сигнализират на някого, но не можем да кажем нито на кого, нито какво значи сигналът. Голяма работа ще им свърши — той се ухили. — Всички са мъртви така или иначе.

Също като останалите от екипажите си и той бе отегчен и изнервен след дългите дни плаване из Хелеспонта. Бе наредил на тридесет от петдесет и седемте си кораба да патрулират по дължината на троянския бряг от тракийските земи до Залива на Херкулес. Седем кораба, включително и неговият — новата бирема „Алектруон” — стояха неподвижно насред теченията на пролива. Останалите двадесет кораба бях изтеглени на плажа на Тракия, а моряците им си почиваха със сън или храна. Корабите се редуваха да патрулират, но това не беше работа за бойци, смяташе Менадос — да пътуват напред-назад, първо с гребла, после под платна, отново и отново, като само изморяваха гребците и притъпяваха уменията на капитаните си. Менадос тайно си мислеше, че това е наказанието на Агамемнон, задето Хеликаон го бе пожалил в Дарданос.

Новините за блокадата бързо бяха обходили земите, граничещи с Хелеспонт, и никой кораб не се бе опитал да я пробие или да излезе от пролива. Потопиха една дарданска галера, която се помъчи да се промъкне под прикритието на мрака, както и два хитски търговеца, които се бяха опитали да се приберат у дома, ядосани от наглото решение на Агамемнон да затвори пролива за кораби от всички земи.

Докато обречените хити се мъчеха в студените и коварни води, един моряк попита Менадос дали микенските кораби трябва да ги приберат. Заповедта му бе да ги оставят да умрат. Неговият личен избор щеше да е да ги спаси, тъй като уважаваше моряците от всички земи. Щеше да е лесно да ги свали на тракийския бряг, откъдето да се приберат пеша у дома. Но хитският император не трябваше да научава, че корабите му са били потопени от микенците. Неколцината силни плувци, които сякаш щяха да успеят да стигнат до брега, бяха последвани от корабите и избити от стрелците, когато не пожелаха да се удавят.

— Кораб на север!

Адмиралът се обърна и заслони очи. Членовете на екипажа на „Алектруон” скочиха, за да го видят и те, нетърпеливи за малко разнообразие. Далечният кораб плаваше с опънато платно, тласкан от бързия северен вятър. Менадос не виждаше герба му на отслабващата светлина, но се надяваше да е дардански или троянски.

По-голямата част от троянската флота беше блокирана в Залива на Троя. Не можеше да излезе, но и микенските кораби не можеха да влязат. Приам никога не бе успял да развие морските сили, нужни за защитата на такъв велик град. Вместо това за защита на търговията си разчиташе на огромната дарданска флота, построена от роднините му Анхиз и Хеликаон. В залива имаше само осемнадесет троянски кораба, но много от тях сега бяха екипирани с огнехвъргачи, които изравняваха предимството в количеството, което имаше Менадос. Бяха в задънена улица. Ако имаше повече кораби, адмиралът знаеше, че може лесно да завземе залива, но Агамемнон се нуждаеше от всеки възможен войник, за да покори града, тъй като хората му умираха с хиляди.

1 ... 102 103 104 105 106 107 108 109 110 ... 199
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)