Танц със сенки [bg]

— Ами ако Мейло ни хване?

— Няма да ни хване — безгрижно отвърна стражникът. После минаха покрай нас и продължиха по пътя си. Никой дори не погледна в нашата посока. Наистина, каква опасност може да се очаква от страна на стената?

— Мейло? Той и родния си баща ще хване, да не говорим за такъв глупак като теб!

— Нещо тройката на Клос не се вижда.

— На Клос и хората му днес не им провървя, Мейло ги изпрати в парка — да пазят милорд графа от свирепите катерици! — захили се този с факела.

— Трябваше да се върнат отдавна. Може да се е случило нещо?

— Разбира се, че се е случило! Да не мислиш, че си единственият умник? Явно и Клос си има бутилчица под дървото. При това едва ли ще е една! Сигурен съм, че ще отдъхват на тревата чак до сутринта.

Боя се, че след срещата с Ел и Еграсса Клос и компания повече никога няма да се събудят.

— Да отидем да ги потърсим, а?

— И защо? Толкова ли ти се обикаля из парка в тъмното?

Гласовете на стражниците затихнаха в далечината.

— Размина ни се — облекчено каза Кли-кли. — Всички стражници по рождение ли са толкова слепи или само тези?

— Зависи. А ние почти стигнахме.

Оставаше ни само да свием зад ъгъла и да притичаме покрай стената, докато открием подходящ прозорец. Аз легнах на земята и внимателно надникнах иззад ъгъла, проверявайки дали всичко е чисто.

Никой.

На тази страна на къщата не светеше нито един прозорец.

— Тук.

Извадих паяжината и хвърлих свободния край нагоре, целейки се в балкона, надвиснал над главите ни. Магическата връвчица-спътник без каквито и да са там котки или куки съвсем спокойно залепна за камъка. За собствено успокоение я подръпнах няколко пъти, проверявайки здравината на пътеводната ми нишка към небето. Не мърда! Ненапразно платих в злато за това чудо.

— Стой тук, Кли-кли. Не вдигай шум и не си и помисляй да правиш някакви фокуси! — погледнах строго към гоблина.

— Да, Гарет.

— И каквото и да се случи, не смей да тръгваш след мен.

— Да, Гарет.

— Ако не се върна до час, намери Маркауз и се махайте оттук.

— Да, Гарет — малкият гоблин изглеждаше като най-нещастното същество в Сиала.

— А ако нещо се случи, свирни, но тихо.

— Но, Гарет, аз не…

— Кли-кли — казах раздразнено. — Просто направи това, което ти казвам.

— Добре, Гарет — смирено се съгласи гоблинът.

Освободих щипката, придържаща плаща на раменете ми. Плащът беше хубав, абсолютно черен, както и всичките ми дрехи, но да се катериш с него по стени, особено високи, си беше неудобно и даже трудно.