Танц със сенки [bg]

Глава 10

… И ключът ще реши на кого да помогне

— Дори не си помисляй, че ще дойдеш с мен! — изсъсках аз на Кли-кли.

— Нищо подобно! Ще дойда и още как! — възрази шутът.

— Казах, че оставаш тук!

— Гарет, можеш да ме оставиш тук, но така или иначе ще те последвам! Освен това любимият ми медальон сега е на твоя врат. Ако продължаваш да упорстваш, ще се разстроя и ще си го взема обратно.

Стиснах зъби и за пореден път през последните пет минути обърнах поглед към стената, обграждаща имота на Балистан Паргайд. Нощ. Тишина. Луната и звездите бяха скрити зад облаците, само два големи фенера, висящи до портата, даваха някаква слаба видимост. Най-удобната комбинация за такива като мен. Колкото по-тъмно, толкова по-лесно се работи. Макар че когато наоколо е Кли-кли, думи като „по-лесно“ трябва да бъдат напълно забравени.

От приема на графа в същото това имение, до чиито стени сега лежах по корем, беше минало почти денонощие. Време беше да проникнем вътре и да си вземем това, което ни принадлежеше. Честно казано, аз исках да поема риска и да се промъкна в имението на графа още в нощта на приема, но Миралисса настоя, че не си струва прибързано да пъхаш ръка в гнездо на оси. Дори моят аргумент за появата на Лафреса не помогна. Елфийката само се усмихна и каза, че да се скъсат връзките не е толкова лесно и посланичката на Господаря ще трябва да изчака за благоприятно разположение на звездите.

Докато аз водех светски разговори с благородниците, останалите не си бяха губили времето. Миралисса беше проверила дома за магически изненади и беше открила, че на всички прозорци на втория етаж са поставени защитни заклинания. Еграсса (как е успял, просто не мога да си представя!) беше намерил подробен план на къщата, а Дивите, домъкнали със себе си няколко бутилки хубаво вино от запасите на мастер Квилд, се бяха разприказвали с петима от охраната и бяха разбрали не само графика, но и маршрутите на патрулите. Така че сега бях напълно подготвен. Оставаше само да се вмъкна, да взема ключа и да си тръгна, преди да са го преместили. Нищо работа, нали?

Когато всичко беше готово и вече исках да тръгвам, Ел, Еграсса, Маркауз, Змиорката и Арнх заявиха, че ще ме придружат. Разбира се, аз най-яростно се противопоставих на подобна идея. Само това оставаше, да ги мъкна и тях!

— Ами ако те забележат? Кой ще те прикрие, Гарет?

— Няма да ме забележат — продължавах упорито да им повтарям, но всичко беше напразно и цялата петорка тръгна с мен, докато останалите спешно стягаха багажа, за да сме готови бързо да напуснем града в случай на нужда.