Танц със сенки [bg]

Моето внимание беше привлечено от жена в кървавочервена рокля, застанала сама до ромолящия фонтан.

Не много висока, русите й коси едва достигаха до откритите рамене, скулесто лице, нос с едва забележима гърбица, замислени сини очи. Не бих нарекъл тази жена красива, по-скоро беше миловидна. И въпреки това не можех да откъсна очи от нея. Имаше нещо в нея… Дори не мога да го опиша с думи. От жената буквално се излъчваха вълни от сила и мощ.

Сила и мощ? Интересно, това сега моите усещания ли бяха или тези на Валдер?

Балистан Паргайд забеляза погледа ми и разбиращо се усмихна.

— Елате, херцог, дралан. Ще ви запозная с моята гостенка.

Тя, вероятно без сама да го забелязва, прокарваше пръст по ръба на чашата си. Не забелязах никакви бижута по нея, освен малките сребърни обеци във формата на паяци, които нежно обхващаха ушите й с крачета. От непознатата ухаеше на пресни ягоди.

— Лейди Йена! Позволете ми да ви представя моя скъп гост — херцог Ганет Шагор. А това е дралан Пар.

Тя се откъсна от мислите си и ни погледна. Пухкавите устни се разтегнаха в усмивка. Лек наклон на главата и небрежен реверанс.

— Моите почитания, херцог. Дралан…

От гласа й по гърба ми пробяга студена тръпка. В затвора на Господаря беше тъмно и тогава не успях да разгледам затворничката на Посланика. Но гласа й го познах, въпреки че тогава говори много по-малко от покойната Лета.

Лейди Йена и Лафреса бяха една и съща жена.

— Добре ли сте, дралан? — съчувствено попита Лафреса, очевидно забелязала колко съм стреснат.

— Не се притеснявайте, милейди. Нищо страшно. Не съм свикнал да присъствам на такива прекрасни приеми, това е всичко.

Наистина исках да напусна този дом възможно най-бързо. Спомних си, че Посланика й обеща да бъде в Раненг след седмица. Но беше минало много по-малко от седмица, а тя вече беше тук.

Проблем! Имахме мно-ого голям проблем!

— Харесва ли ви тук, милейди? — попита междувременно графът.

— Да, благодаря. Но съм много уморена от пътя, моля да ме извините. Херцог. Графе. Дралан.

Тя ни остави и започна да се качва по стълбите към балкона на втория етаж.

През цялото това време Кли-кли, застанал недалеч от нас, ми правеше някакви страшни физиономии и отчаяно сочеше с пръст ту към бялата покривка на масичката с напитки, ту към лицето си. Поклатих едва забележимо глава. Не разбирах. Отново посочи към бялата покривка, после към лицето си, а накрая с многообещаващ жест плъзна длан по шията си. Какво искаше да ми каже?

Накрая Кли-кли разочаровано се озъби и забърза към нас.

— Милорд, аз, разбира се, съм наясно, че прекарвате вечерта чудесно, а вашият дралан дори се зачерви от пиене, но господата Мил и Ерал, за огромно съжаление, трябва да напуснат приема. Тях ги засърбя на едно място, ако ви бъде угодно да узнаете за това. Те се интересуват, ще тръгнете ли с тях или ще се приберете по-късно?