Белязана [bg]

Генерал Тригора загърби взора му и пристъпи вътре, започвайки дългото си слизане. Това бе едно от така любимите на останалите генерали „дълбоки укрепления“. Само най-горното ниво се намираше над земята. Стълбищата се намираха в редуващите се краища на всяко ниво, което правеше прекосяването им бавна задача. Подминаваше стена подир стена килии, слизайки все по-надолу. Накрая достигна последната врата и я отвори.

Вътре я очакваше висока, бледа жена в черно наметало, бродирано с несъмнено мистични сигли. В ръката си стискаше сребърен жезъл, украсен по сходен на плаща начин, увенчан с изящно оформен скъпоценен камък. При вида на посетителя, лицето на жената се освети с почти маниакално вълнение.

— Генерал Тригора, колко мило от ваша страна да дойдете така бързо — рече тя.

— Старая се да бъда точна, генерал Техт — отвърна Тригора Телоран.

Техт се отличаваше от останалите генерали с това, че Тригора не ненавиждаше да работи с нея. Отчасти се дължеше на факта, че генерал Техт, макар да служеше на този пост по-продължително от Телоран, не можеше да се похвали с протекциите на останалите генерали. Това правеше Техт единствената от колегите й, която не можеше да й дава заповеди. Имаше и друга причина — Техт беше нещо като нейно мистично съответствие, изпращана в далечните кътчета на кралството по задачи, които не се различаваха особено от онези на Телоран.

— В този случай го оценявам особено, тъй като ми предстои доста вълнуваща задача. След всички онези проклети мисии на юг, най-сетне ми бе възложено нещо важно — ентусиазирано обяви Техт.

— Юг? Били сте на юг? Колко далеч? — попита Тригора.

— Достатъчно. Изглежда сякаш това е единственото място, където ме пращат. И то все по едни и същи причини. Обучение. Занеси тези магии на заклинателите на фронтовата линия. Иди да говориш с онзи некромансър… — уморено се оплака генерал Техт.

— Значи все пак изпращат магьосници на бойната линия. Казвах на Багу, че неколцина добре поставени заклинатели биха могли да помогнат значително — рече Тригора. — Как се справят?

— Адекватно. Няма промени. Но сега ми възложиха друг проект. Ще помагам на Димънт и Епидим. Нещо голямо…

Почти нямаше съмнение, че това бе причината Техт да не разполага със старшинството на останалите генерали. Имаше навика да говори за неща, които недвусмислено бяха определени като военна тайна. Това показваше смайваща липса на дисциплина, понякога караща Телоран да се замисли как колегата й се е издигнала до такава позиция.

— Така че ще прекарвам времето си в онзи планински форт на Димънт. Знаете го. Ще имам свои подчинени. Откога чаках това! — продължи Техт.

— Радвам се да го чуя. Когато бяхте на фронтовата линия… — настоя Тригора, жадна за пресни новини.