Белязана [bg]

Когато насочи ума си върху необикновената същина, тя стана по-ясна. Бе потисната. Мощна и същевременно ограничена, като че съзнателно затворена. На повърхността не изглеждаше по-различна от останалите, но дълбоко в недрата си криеше могъща сила, простираща се в безкрайност. Това можеше да бъде само Лейн.

След известно време Миранда прецени, че се е възстановила достатъчно. Наруши концентрацията и прекъсна медитирането.

Когато очите й се отвориха, промяната бе забележителна. Чувстваше се почти нормално, като че не бе подлагана на тренировка. Трудно беше да определи колко време е медитирала, но Мин спеше на земята край нея, което означаваше, че бяха минали поне няколко минути. Девойката погледна към Дийкън. Той седеше на стола с кръстосани крака, сключил ръце около кристала си, навел глава. Когато Миранда се изправи, достатъчно възстановена, за да не се нуждае от помощта на жезъла, Мин повдигна глава и хвърли гневен поглед към все още присъстващия навлек. Миранда поклати глава и реши да изтръгне и Дийкън от медитация.

— Дийкън. Дийкън, готова съм. Благодаря ти, беше ми от полза! — рече тя.

Младият мъж не помръдна.

— Дийкън? — повика го тя.

В отговор той изхърка и леко наклони глава. Миранда се изкикоти. Знаеше, че му трябва сън. Мин предпазливо се отдръпна при звука, сетне се приближи по-близо, за да разследва. Осъзнавайки, че Дийкън бе заспал, реши да използва подходящ метод да го събуди. Отвори уста, готвейки се да го захапе за крака.

— Мин, не! — сгълчи я Миранда. — Дийкън е мой приятел. Няма да ме нарани, нито дори да се опита, така че трябва да си по-мила с него.

Дракончето изпуфтя с ноздри и се намуси. Отчасти заради мъмренето, но най-вече защото трябваше да дели Миранда с друг. Това никак не й харесваше. Кристалът на Дийкън се изплъзна от пръстите му и се търколи край Миранда, която се наведе да го вдигне. Мин се възползва от възможността и перна младежа с опашката си.

— Ох! — възкликна Дийкън, събуждайки се сепнато.

— Мин! — викна Миранда, обръщайки се да види дракончето да се отдалечава наперено с доволна физиономия.

— Хубав замах. Вече ще трябва да се пазя и от двата края — с прозявка каза младежът, разтривайки удареното.

— Добре ще е да поспиш — каза Миранда, подавайки му кристала.

— О, не, не, не. Не мога да спя сега. Изглежда медитацията ти се е отразила добре. Вероятно би желала да се присъединиш към мен? Искам да се запознаеш с един човек — рече той, отърсвайки се от сънливостта в мига, в който си спомни какво й е подготвил.