Белязана [bg]

— Не. Не искам! — Миранда оставаше непреклонна.

— Моля те. Говори с един. Само с един. Мисля, че ще си промениш мнението.

Миранда въздъхна и продължи, леко раздразнена от вълнението, което изпитваше към нещо, смятано от нея за отвратително. Когато наближиха високо дърво с гъсти листа, Дийкън й направи знак да спре. Девойката огледа дървото, което изглеждаше несвойствено здраво за този период от годината. Ако не бе необичайно приятният тукашен климат, щеше да представлява мъртва отломка.

— Водя ти ученик — викна Дийкън към непрогледните клони.

— Не — отговори твърде познат глас.

— Когато получи майсторското си звание, знаеше, че трябва да обучиш поне един чирак, за да предадеш част от знанието си. Такава е традицията ни — напомни му Дийкън.

— Не и нея! — рече гласът, сепвайки всички без дракона, като се разнесе зад тях. Двамата човеци бързо се обърнаха, за да видят малтропа, гледащ с неприязън към Дийкън.

Като се има предвид, че толкова неотдавна бе на прага на смъртта, изглеждаше в забележителна форма, макар стойката му да издаваше, че някои рани все още го измъчват. Носеше същата туника като останалите местни обитатели, но черна на цвят. Трябваше да направи само две крачки, за да изчезне в нощта, скрит от сенките на дърветата.

— Страхувам се, че тя е единственият ни незачислен обучаем, а ти си единственият майстор, който не обучава никого — рече Дийкън.

— А ако откажа?

— Говорих със Старейшината. Тя ме уведоми, че ако Миранда избере да се обучава под твоето наставничество, честта ти те задължава да приемеш. Заклел си се — уведоми го младежът.

Сега Миранда разбра. Това бе единственият начин да узнае истината от онзи, когото познаваше като Лео. Дийкън й помагаше да го принуди да я изслуша.

— Все още ми дължиш обяснение! — решително изрече тя.

— Не прави това, момиче! — предупреди малтропът.

— Него избирам — каза Миранда.

— С което направи ужасна грешка! — беснееше новият й наставник.

— Чух достатъчно лъжи. Струва си, за да чуя истината — рече девойката.

— Отлично. Великолепно. Ще уведомя нужните хора. Като майстор, обучаващ чирак, естествено имаш достъп до всички ресурси, необходими за обучението. Миранда, в дните, в които не си прекалено изтощена от уроците си по магия, ще се явяваш тук, за да бъдеш обучавана от нашия боен експерт. Сега ще ви оставя да се опознаете и ще се оттегля да си почина — обяви Дийкън, отдалечавайки се с широка усмивка.

Малтропът и момичето се гледаха гневно. Мин усещаше напрежението и бе объркана. За пръв път от напускането на пещерата бе едновременно с двамата, но нещо се беше променило. Известно време цари тишина, нарушена от извръщането на боеца към дървото.

— Къде си мислиш, че отиваш? — спря го Миранда.

— Идвам тук, за да възстановявам силата си. Това възнамерявам да сторя — рече той, стиснал зъби и пестници.