Пурпурно небе [bg]

На Иън му трябваше известно време да се сети, че Вандескард си остава „Вандескард“ и на старохарвийски и затова Хоузи така беше предал нещата, че Дариън дел Дариън да не може дори да заподозре за какво става въпрос.

— И ти знаеш това със сигурност?

— Напълно. Той си мисли, че това, което ни каза, скоро ще бъде общо достояние, иначе нямаше да обели и дума. Иска да се доближи до теб по някакъв начин и очевидно е избрал пътя на честността.

— Аз не смятам да… — Иън едва преглътна думите, които се канеше да изрече. — Няма проблем — каза на английски той. На старохарвийски най-близкият вариант на думите му бе: „Аз не смятам да изям децата му и да изнасиля жена му пред очите му, за да се насладя на отмъщението си.“ — Които и да са били старохарвийците, Иън искрено се надяваше да не са останали живи техни представители.

— Носи се слух — продължи Дариън дел Дариън, — че сапфирът е бил намерен съвсем наскоро във Финварасланд.

Иън погледна към Хоузи и възрастният мъж кимна.

— Иън Сребърния камък откри два — диаманта и рубина. — Пазителят на ключовете погледна към Хоузи. — Векове изминаха, докато седемте лежаха скрити. И аезирците, и ванирците, и сидхите, и другите Стареи започнаха да изчезват, а седемте си останаха скрити. Туата наредиха да се създадат Градищата от неразрушим камък, но те също остаряха в тези градища и изчезнаха един по един също като сапунени мехури, а седемте продължаваха да лежат скрити. Туарините — а в същото време и раси, и хора, за които никога не съм чувал, идват и си отиват — и скъпоценните камъни от Брисингамен си остават скрити.

И ето че за по-малко от две години се появяват два от камъните, а след тях още два. Да не би да навява отнякъде мирисът на Фаталната зима? — Той вдигна ръка. — Знам, знам, ако е така, то нищо друго няма вече значение. След като това ще бъде краят на всичко, тогава… — Той махна с ръка. — Ако е така, каквото и да правим, няма никакво значение. Но аз предпочитам да мисля иначе. Аз трябва да служа на Вечния Наследник и за да изпълня задълженията си, както се иска от мен, трябва да получа само за един ден един-единствен от твоите скъпоценни камъни от Брисингамен.

Истината бе, че Тори намери рубина, а Арни диаманта. Иън бе този, който ги изпрати на Фрея, а тя бе побързала да ги скрие на безопасно място.

Но ето че сега Иън за пръв път чуваше, че са открити още два от скъпоценните камъни. Двамата с Тори си бяха говорили да тръгнат да ги търсят, щом Тори се дипломира, ако не за друго, то поне за да прекарат известно време в Тир На Ног.

— Ето че благодарение на едно съвпадение — започна Иън, — аз, не, ние дойдохме тук в компанията на едно джудже, което, колко удобно наистина, но удобно за теб, струва ми се, изведнъж изчезва, а ти настояваш да обсъдиш с мен тази услуга.