Зодия убиец [bg]

Фин беше останал в кантората до по-късно от обичайното. Първо беше обиколил съдилищата, после отиде да даде кръвна проба за ДНК теста. Процесът отне повече време, отколкото той очакваше. Когато се върна, вече наближаваше вечерта, а той беше неспокоен. Реши, че ще е най-добре, преди да се прибере, да прочисти съзнанието си от всичките емоции, съпровождащи бурния му живот. Работата щеше да му помогне. Освен това през последните дни беше пропилял толкова много време, че адвокатската му практика започваше да страда.

Сали също остана в кантората. Каза, че има да пише домашно и че не й се прибира сама. Фин обаче усещаше, че тя иска да се увери, че той е добре. Беше доста странно усещане — някой друг да се интересува от теб.

В девет и трийсет Фин изгуби желание за работа.

— Искаш ли да отидем да вечеряме? — попита.

— Добре — отговори тя.

Той провери дали вратите са заключени добре, след което двамата облякоха палтата си и излязоха.

Вечеряха във „Фемили Кичън“ в северния край на Чарлстън. Заведението беше уютно и готвеха вкусно. Беше почти празно в четвъртък вечер. Когато приключиха с вечерята, бяха единствените останали клиенти и персоналът се готвеше да затвори заведението. Обноските на сервитьора бяха безупречни, но на Фин му се стори, че долови известно раздразнение в тона му.

Определено човекът искаше те да си вървят, за да може да се прибере у дома. Адвокатът му даде щедър бакшиш, за да компенсира причиненото неудобство. Винаги беше по-мъдро да останеш в приятелски отношения с местните търговци.

Двамата със Сали излязоха в хладната вечер и тръгнаха към хълма. Кварталът беше спокоен и безопасен, но се намираше недалеч от общинските жилища на север. Вятърът свиреше в голите клони на дървета и повдигаше от тротоара сухите листа, като ги запращаше в краката им.

— Какво ще правиш, ако се окаже, че той ти е баща?

Фин забоде поглед в тротоара, докато обмисляше отговора си, следвайки с очи пукнатините в бетона, образуващи с годините все по-широка и дълга паяжина. Колкото и да се стараеха хората да наложат на света своя ред, светът винаги имаше последната дума.

— Не знам — отвърна.

— Това не означава, че той я е убил. Дори и да ти е баща.

— Предполагам. Но е замесен по един или друг начин.

Тя се умълча в продължение на половин пресечка.

— Ще станеш ли богат, ако той ти е баща?

— Не.

— Защо? Нали той е богат.

— Защото дори да ми е баща, аз не съм негов син. — Той я погледна. — И никога няма да бъда.

Тя кимна.

Вървяха по Бънкър Хил Стрийт в посока към магистралата „Мистик Ривър“. Малко по-нагоре имаше уличка успоредна на испанския пазар. Уличката беше широка само колкото боклукчийските кофи в нея да се напълнят за два дена. Фин отново се загледа в тротоара, когато наближиха кръстовището. Тогава на оскъдната светлина на една от уличните лампи в далечината забеляза как някаква сянка пробяга. Отначало го прие за нормално — вятърът беше силен и носеше сухи листа, завърташе ги, смесваше ги заедно с хартиени боклуци и ги караше да танцуват и да се реят над пустата улица.