Четвъртата маймуна [bg]

— Сам?

— Да?

— Имаме сериозен проблем.

— Какво става?

— Спомняш ли си отпечатъка, който ти сне вчера от вагонетката в тунела?

— Да.

— Получихме съвпадение.

Портър се приближи до дрешника, съблече сакото си и започна да разкопчава ризата си. Кафето беше студено и лепкаво и беше изцапало половината му ръкав. Вероятно трябваше да изхвърли ризата.

— Сам, пръстовият отпечатък е на Уотсън. Само че той не се казва Уотсън. Името на документа за самоличност в полицейската база данни е Ансън Бишъп. Току-що говорих с лабораторията по криминалистика. На пръв поглед досието му изглежда легитимно, но щом се разрових, открих празноти. Самоличността му в базата данни е фалшива. Пол Уотсън не съществува. Това е измислено име на Ансън Бишъп. Все още се опитвам да свържа парчетата на ребуса, но той е докоснал вагонетката по някое време, преди ти и екипът на специалните части да слезете там долу. Това означава, че той е замесен по някакъв начин. Лоша работа, Сам. Много лоша. Който и да е този човек, той не работи в силите на реда. Къде каза, че сте го намерили ти и Наш?

— О-хо!

— Мамка му. Той е с теб в момента, нали?

— Да.

— Къде сте? Сами ли сте?

Портър подаде глава от вратата на спалнята и погледна към кухнята.

— Сам, там ли си?

— Уотсън? — извика Портър. — Останала ли е бира в хладилника?

— В твоя апартамент? Ти си вкъщи?

— Да, вярно е.

Портър чуваше, че Уотсън е в кухнята или в дневната, но не отговаряше.

Той събу обувките си, излезе безшумно от спалнята и тръгна по коридора. Очите му се стрелнаха към празната дневна и после към отворената врата на кухнята.

— Уотсън? — Портър бавно протегна ръка и разкопча кожения си кобур. Пръстите му се увиха около ръкохватката на беретата и той извади пистолета. — Знам, че е рано, но може да изпия една бира, за да се успокоя.

Той чу, че Клозовски крещи заповеди от другия край на линията:

— Задръж го там, Сам. Изпратих екипи.

— Добре, Клоз, ела. Уотсън и аз ще отидем в магазина на чичо му след това. Може да дойдеш с нас.

— Най-близката патрулна кола пристига след четири минути. Къде е той? Виждаш ли го? Може ли да ни чуе?

— Уотсън, ако ядеш остатъка от пицата, няма да съм доволен.

Портър насочи пистолета и нахлу в малката кухня.

Там нямаше никого.

Големият нож се плъзна в бедрото му миг преди Портър да съзре Ансън Бишъп с периферното си зрение.

— Не мърдай — прошепна Бишъп в ухото му, застанал зад гърба му. — Ножът е точно върху бедрената ти артерия, главната в долния крайник. Опиташ ли се да извадиш ножа, кръвта ти ще изтече за секунди. Ще ти помогна да легнеш на пода. Пусни пистолета.