Четвъртата маймуна [bg]

Емъри притисна колене до гърдите си и уви свободната си ръка около тялото си в опит да се стопли. Трепереше неудържимо и зъбите й тракаха. Беше опипала счупената си китка със здравата си ръка и се наложи да я дръпне. Толкова се беше подула, че кожата й сякаш беше сраснала с краищата на белезниците и металът се беше впил в нея. Пулсът й блъскаше в острата стомана, топла и влажна. Емъри се уплаши, че може да загуби ръката си, ако скоро не намери начин да се измъкне от там, но не знаеше какво да направи.

Нямаше изход.

Нямаше таван.

Обграждаше я само студен бетон. Музиката гърмеше. Емъри не знаеше песента.

Беше й трудно да разсъждава ясно. Знаеше, че това се дължи на липсата на храна и вода, но нямаше смисъл да си го казва. Освен това главата й пулсираше от болка и умът й беше замъглен.

Тя се беше напивала веднъж.

Двете с Колийн Макдугъл.

Бяха намерили бутилка "Уайлд Търки" под бюфета в кухнята в дома на Колийн и решиха да опитат бърбъна. В края на краищата, ако не тренираха да пият, как щяха да знаят какво количество е безопасно да изпият, без да се натряскат. Оказа се, че им трябва съвсем малко и майката на Колийн изобщо не се зарадва, когато ги завари, връщайки се вкъщи един час по-рано, отколкото се очакваше. Емъри не си спомняше колко изпиха, но на другия ден имаше особено главоболие, което започваше някъде зад очите и се засилваше към тила й.

И сега имаше такова главоболие.

Спомням си, когато се случи това. Ти не можеше да вървиш по права линия, дори ако животът ти зависеше от това. Но се опита. И Колийн също. Надявахте се, че майка й няма да разбере.

— Това беше миналата година, мамо. Ти беше мъртва.

Това не означава, че не гледах, сладурче. Как бих те наказала да не излизаш! Щях да взема компютъра, телефона и телевизора ти. Можех да направя онова, което стори моята майка, когато за пръв път ни хвана да пием с брат ми. Спомняш си твоя чичо Роджър, нали? Тя завари Роджър и мен с бутилка водка, от която беше останала една пета, и ни накара да я довършим. Беше ми лошо няколко дни, но три години не докоснах алкохол. Как е Роджър напоследък?

— Кой е Роджър? Не си спомням да имам чичо Роджър.

Как може да забравиш чичо Роджър? Той живя с нас близо една година, след като ти се роди.

И тогава Емъри си спомни чичо Роджър. Възпълен, с черна коса, разрошена в напразен опит да скрие плешивото петно, което постепенно се разпростираше на темето му. Веднъж той отпуши умивалника, когато госпожица Бъроу претъпка със спагети кухненската мелничка за отпадъци. Освен това й помогна да си вземе нова карта за достъп до асансьора, когато нейната се повреди от стоене под мобилния телефон в чантата й. Почакай…