Четвъртата маймуна [bg]

Мрежата против насекоми на къщата на Картър се тресна и всички се обърнахме. На верандата излезе як, жилав мъж с дълга руса коса и очила с дебели стъкла. Вместо да дойде при нас, той се облегна на перилата и извади пакет "Марлборо". Драсна върха на кибритена клечка с палеца на дясната си ръка и после запали цигара, която някак се озова между устните му, макар че не видях да я изважда от пакета.

— Това е моят колега господин Смит.

Господин Смит докосна с пръст периферията на несъществуваща шапка и продължи да ни наблюдава отдалеч. Очите му се задържаха на майка ми по-дълго от необходимото и аз знаех, че това вероятно ядоса баща ми, макар че той не го показа, и сърдечно рече:

— Приятно ми е да се запознаем. — След това отново насочи вниманието си към господин Непознат. — Не чух как се казвате.

Господин Непознат се усмихна.

— Не, предполагам. Аз съм господин Джоунс.

— Полицай ли сте, господин Джоунс?

Господин Непознат нагони глава настрана.

— Защо мислите така?

Баща ми не отмести поглед от него.

— Синът ми каза, че имате значка.

Господин Непознат отмести очи и ме погледна.

— Не знам защо е казал такова нещо. Сигурно се е объркал. — Той ми намигна, разроши косата ми и пак се обърна към баща ми: — Семейство Картър споменаха ли къде отиват?

Татко поклати глава.

— Не сме толкова близки.

— А споменаха ли кога ще се върнат?

— Вече ви казах, че…

— Не сте толкова близки.

— Именно.

Господин Смит пусна остатъка от цигарата си на пода на верандата и го смачка с черния си ботуш, който подхождаше много повече на някой мотоциклетист бунтар, отколкото на дребния мъж, който стоеше пред нас. Той не беше много по-висок от мен, но гласът му беше много по-плътен, отколкото би се очаквало, и дрезгав.

— Господин Картър работеше по доста чувствителен проект за нашия работодател и тъй като не се обади в офиса за тази почивка и не можем да се свържем с него, предполагаме, че е избягал от задълженията си. Имайки предвид това, цялата свързана с проекта документация, собственост на нашия работодател, трябва да бъде върната незабавно. Надявахме се, че тази документация ще е тук, в дома му, но, изглежда, не е така. Или ако е тук, не я видяхме. Господин Картър говорил ли е за работата си? Може би е споменал върху какво е работил?

— Не сме толкова близки — отново повтори баща ми.

— Съжалявам, но дори не знам каква е професията на господин Картър.

— Той е счетоводител — каза господин Непознат.