Честотата на Шуман [bg]

Той я гледаше и мълчеше.

-      Дай ми малко време - каза Хелена. - И ще видиш, че знам какво правя.

Лорънс неохотно прибра хапчетата в джоба си.

- Дойдох просто защото се тревожа.

Хелена гледаше към светлините в залива.

-      Казах ти да не идваш.

Лорънс се намръщи.

-      Хелена, днес сутринта си отвлякла пътнически самолет! Мъжът, с когото си била... ами, убил е полицай. И е сериен убиец!

Хелена си спомни виденията си и поклати глава.

-      Не е убил никого.

-      Така ли? Къде е самолетът?

Тя го погледна в очите.

-      Направихме аварийно кацане в Чичен Ица.

-      Аварийно ли?

- Да. Чу ме.

Лорънс я зяпна.

-      Как така?

-      Ами така. Самолетът остана без гориво и се разбихме.

-      Ти... - Лорънс успя да млъкне навреме. - Знаеш ли колко ще ми струва това?

Атмосферата се изпълни с напрежение.

-      Много съм разочарован, Хелена. Очаквах повече от теб.

Отговорът ѝ бе повече пресметнат, отколкото искрен.

-      Съжалявам, татко. Нямаше време. Полицията беше по петите ни. Наистина не можех да направя нищо.

-      Какво имаш предвид с това „по петите ни“?

Тя посочи към мрака.

-      Мен и него.

Лорънс стисна ръката ѝ над лакътя.

-      Да не си казала това отново! Чу ли ме? Ще те изкарат съучастничка! Господи, Хелена!

Тя издърпа ръката си.

-      Добре. Разбрах те.

Лорънс набра някакъв номер по телефона си, без да спира да говори:

-      Изобщо не е добре, Хелена. Но ти си добре, а това е най-важното. - Замисли се за момент. - Познавам Хенсън Манинг, собственика на „Тексас Еър“. Това наистина ще ми струва адски много!

Лорънс се отдалечи на няколко крачки - беше се свързал със Стела да я пита за прекия номер на Манинг.

Йенсен веднага дойде и попита тихо:

-      Онзи направи ли ти нещо?

-      Не - отсече Хелена.

-      А каква е тази синина на лицето ти?

-      Казах ти, нищо не ми е направил. - Тя продължи да гледа към водата.

-      Ти си почти гола!

Хелена се обърна.

-      Работата ти е да охраняваш баща ми. Аз вече не съм твой проблем.

-      Не мога да повярвам, че си дошла тук... в този хотел. Това е нашият хотел.

-      Господи, Йенсен! Откога си станал толкова сантиментален?

Лорънс приключи телефонния разговор и дойде при тях.

-      Какво си шепнете двамата?

Без да обръща внимание на въпроса му, Хелена се обърна към водата. Лорънс проследи погледа ѝ и също се загледа към яхтклуба. Естир лаеше отвътре и драскаше по вратата.

-      Кучето вътре чие е? - попита Лорънс.

-      Ще го взема в Хюстън - отвърна Хелена.

-      Кучето негово ли е? - попита Йенсен.

-      На един човек от Бордърсвил. Джордж Уошингтън.

-      И как се е озовало с теб? - попита Лорънс.