Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]

Управлението е безсилно и политиката му се мени на всеки два месеца, заедно със смяната на гонфалониера. Опитват се да спрат упадъка и решават да наложат друга венецианска мярка: новият гонфалониер да се избира до живот, точно като дожа на Венеция. Така градът поне има възможност да осъществява една последователна политика, защото по ирония на съдбата, това не се е случвало от времето на Медичите. Първият избран доживотен гонфалониер е Пиеро Содерини, представител на влиятелното флорентинско семейство, от което произлизат Николо Содерини, опитал се да свали Пиеро Подагричавия, и по-късно Томасо Содерини, който става дясната ръка на Лоренцо Великолепни.

Пиеро Содерини е известен като човек, на когото може да се разчита, но той не е кой знае колко способен. Флоренция се е уморила от хора, които виждат в себе си изключителни водачи. Содерини обаче притежава една необикновена черта, забелязал е дарбата на Микеланджело и харесва този обещаващ, но труден млад мъж. Проницателният Содерини решава да поръча на Микеланджело скулптура, велика творба, която да върне гражданската гордост на Флоренция.

Настоятелите на „Санта Мария дел Фиоре“ имат в работилницата на катедралата голям бял мраморен блок, който преди около четиридесет години е донесен в града от Карара, близо до Тосканското крайбрежие, откъдето се вади най-хубавият мрамор в Европа. Преди години един неспособен ваятел започва да изчуква мраморни блокове, за да създаде скулптура, но спира да работи. Остава мраморен блок, висок около пет метра и половина, който е в отчайващо лошо състояние. Содерини предлага на Микеланджело да се опита да издяла гигантска статуя на Давид, смелия символ на републиканската гордост на Флоренция. Само човек на изкуството с амбицията и самоувереността на двадесет и шест годишния Микеланджело би приел подобна обезсърчителна поръчка.