Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
Уви, бяха ги открили.
Пейнтър се надяваше другите два хеликоптера да ги търсят далече оттук… но пък и един „Тигър“ беше достатъчен.
Тяхната невъоръжена машина зави към широка клисура, цялата в сняг и лед. Никакво прикритие. Вражеският пилот реагира веднага и ги последва.
Гюнтер увеличи скоростта максимално, може и да успееха да надбягат по-тежкия „Тигър“… но не и ракетите му.
Сякаш за да подчертае това, вражеският хеликоптер откри огън с картечниците си, куршумите задупчиха заледения сняг.
— Няма да го надбягаш, забрави! — изкрещя Пейнтър и вдигна палец нагоре. — По-добре се надбягвайте натам.
Гюнтер го погледна, свъсил вежди.
— Той е по-тежък — обясни Пейнтър. — Ние можем да се изкачим на по-голяма височина. Където няма как да ни последва.
Гюнтер кимна и дръпна лоста за управление назад. Хеликоптерът се изстреля нагоре като експресен асансьор.
Преследвачът им явно не очакваше подобна маневра и изгуби няколко секунди.
Пейнтър гледаше висотомера. Световният рекорд за височинно изкачване с хеликоптер беше поставен с машина от същия модел като тяхната, „А-Стар“, без въоръжение. Онзи хеликоптер беше кацнал на Еверест. Не беше нужно да се изкачват чак толкова високо — след седем хиляди метра тежкият „Тигър“ започна да изостава, роторите му блъскаха напразно разредения въздух, машината се клатеше странично, което допълнително възпрепятстваше успешна стрелба с ракетите.
А тяхната машина все така се издигаше към безопасността.
Но пък не можеха вечно да останат тук, горе.
Всичко, което отива нагоре, рано или късно трябва да се върне долу.
А като кръжаща акула, атакуващият хеликоптер ги чакаше в ниското. Трябваше само да ги следи, нищо друго. Пейнтър забеляза и другите два да летят към тях — истинска глутница, която се събира около ранената плячка.
— Мини над хеликоптера — каза Пейнтър и постави дланите си една над друга за по-ясно.
Гюнтер продължаваше да се мръщи, но въпреки това последва съвета му.
Пейнтър се извърна към Анна и Лиза.
— Вие двете, искам да гледате внимателно през страничните прозорци. Кажете ми, когато е точно под нас.
Те кимнаха, че са го разбрали.
Пейнтър хвана лоста пред себе си.
— Почти! — извика Лиза от своята страна.
— Готово! — извика и Анна секунда по-късно.
Пейнтър дръпна лоста. Той контролираше лебедката, прикачена към колесниците на хеликоптера. Въжето и сбруята бяха спуснали Пейнтър по-рано, когато преследваха убийцата в замъка. Само че сега той не спускаше сбруята. Лостът, който държеше, се използваше за изхвърляне на цялата лебедка, в случай че механизмът заяде. Пейнтър го дръпна докрай и усети тласъка на изхвърлянето.
Притисна лице към прозореца.
Гюнтер изведе хеликоптера встрани, за да виждат по-добре.
Тежката лебедка падаше с въртеливо движение, сбруята и въжето се развиваха в оплетена маса.
Всичко това се удари в роторите на хеликоптера под тях. Ефектът беше разрушителен. Роторите се откъртиха и се разхвърчаха във всички посоки. Самата машина се завъртя, килна се настрани и започна бързо да пада.
Нямаше време за губене. Пейнтър посочи единствения им съсед на тази височина. Белият масив на Еверест се издигаше напред, обвит в облачна пелена.
Трябваше да стигнат до базовия лагер на по-ниските му склонове… само че там, на по-малките височини, небето беше опасно.
Още два хеликоптера, разлютени като стършели, летяха към тях.
А на Пейнтър му бяха свършили лебедките.
Лиза гледаше как другите хеликоптери се приближават и уголемяват — от мушици в началото до ястреби сега. Надбягването беше започнало.
Гюнтер наклони стръмно тяхната машина и се гмурна към не така разредения въздух долу. Прицелил се беше в пролуката между връх Еверест и неговия побратим Лхотце. Извит хребет — прословутата южна седловина — свързваше Лхотце с Еверест. Трябваше да минат над нея и да оставят планината между себе си и преследвачите. Базовият лагер лежеше от другата страна на седловината, в подножието й.
Ако успееха да стигнат там…
Лиза си представи брат си, широката му усмивка, врътката в косата му отзад, която все се опитваше да приглади. Къде им беше умът, да пренасят тази война в базовия лагер, при брат й?
Пейнтър и Гюнтер се бяха привели над контролните уреди и говореха нещо, но ревът на двигателя поглъщаше думите им. Просто трябваше да вярва, че Пейнтър знае какво прави. Той не би изложил на излишен риск никого.