Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
Извика през дебелото стъкло, което без съмнение беше бронирано.
— Сега ще разберете истинското значение на toten-rune.
След което се чу силно изпукване. Всички лампи угаснаха. Стаята потъна в пълен мрак.
В тишината на потресеното им мълчание нахлу нов звук — зловещо съскане.
Но не на змия.
Грей усети вкуса в устата си.
Газ.
Трите хеликоптера се разгърнаха в атакуваща формация.
Пейнтър наблюдаваше приближаването им с бинокъл. Беше разкопчал колана си и пълзешком се беше прехвърлил на мястото до пилота. Веднага позна вражеските машини — „Юрокоптер Тайгър“, снаряжени с ракети въздух-въздух.
— Нашият хеликоптер има ли някакви оръжия? — попита той Гюнтер.
Гигантът поклати глава.
— Nein.
Опитваше се да обърне хеликоптера на сто и осемдесет градуса и да избяга от преследвачите. Завърши маневрата и даде газ. Това беше единствената им надежда — скоростта.
Техният хеликоптер, по-лек като конструкция и без тежестта на въоръжение, беше едновременно по-бърз и по-маневрен. Но дори и това предимство си имаше ограничения.
Пейнтър знаеше накъде ги води Гюнтер, притискан от машините отзад. Добре беше изучил картите на района. Китайската граница отстоеше само на петдесетина километра.
Ако атакуващите хеликоптери не ги сваляха, навлизането в китайското въздушно пространство определено щеше да доведе до същото. А при напрежението в последно време между непалското правителство и маоистките бунтовници границата се охраняваше дори по-бдително от обичайното. Озовали се бяха между чука и наковалнята.
— Изстреляха ракета! — извика Анна от задната седалка.
Шеметна резка от пушек и огън мина от дясната им страна, само на метри от корпуса. Ракетата се заби в заледеното било пред тях. Лумна огън, разхвърчаха се скални отломки. Голям къс от билото се откърти и се плъзна по склона.
Гюнтер наклони хеликоптера и го изведе извън дъжда от отломки.
После се гмурна рязко надолу и се провря между два скални рида. Временно бяха извън директната линия на обстрел.
— Ако кацнем? — каза Анна. — Сега. И продължим пешком.
Пейнтър поклати глава и извика, за да го чуят над рева на двигателя:
— Тези хеликоптери имат инфрачервено засичане. Ще ни открият веднага. И няма начин да се измъкнем от ракетите и картечниците им.
— Тогава какво ще правим?
Нажежените до бяло шишове на главоболието продължаваха да го измъчват. Зрението му се беше свило до лазерен фокус.
Отговори Лиза — беше се навела напред откъм задната седалка и бе забила поглед в компаса.
— Еверест — каза тя.
— Какво?
Лиза кимна към компаса.
— Движим се право към Еверест. Защо не кацнем там и не се смесим с катерачите?
Пейнтър се замисли за плана й. „Да се скрием на видно място.“
— Заради бурята планината направо се беше задръстила — продължи тя високо. — Когато тръгнах, поне двеста души чакаха времето да се оправи. Имаше и войници от непалската армия. Може и още да са пристигнали след опожаряването на манастира.
Лиза хвърли поглед към Анна. Пейнтър видя изражението й и разбра какво означава. Двамата се бореха за живота си в една лодка със същите хора, които бяха опожарили манастира. Ала по-голям враг заплашваше и четиримата. Макар Анна да беше направила жесток и непростим избор, необходимостта от нейните действия беше предизвикана от действията на другата, вражеската фракция, която беше задвижила събитията, довела и четиримата дотук.
А Пейнтър знаеше и друго — че няма да се свърши само с това. Това тук беше само началото, диверсия, предназначена да отклони вниманието от нещо друго. От нещо чудовищно. Думите на Анна кънтяха в измъчената му глава.
„Трябва да ги спрем.“
— При толкова много сателитни телефони и видеообмен от базовия лагер едва ли ще посмеят да атакуват — каза Лиза.
— Да се надяваме — каза Пейнтър. — Защото ако не се оттеглят, ще поставим в опасност живота на много хора.
Лиза се намръщи. Пейнтър знаеше, че сред хората в базовия лагер е и брат й. Двамата се спогледаха.
— Става въпрос за нещо наистина важно — каза тя, стигнала до същото заключение, до което беше стигнал и той преди миг. — Налага се да поемем риска. Трябва да кажем на някого какво става!
Пейнтър само кимна.
— По-бързо ще е, ако минем над отсамния му склон, вместо да го заобиколим, за да стигнем до другия — каза Анна и посочи огромната планина пред тях.
— Значи тръгваме към базовия лагер? — попита Пейнтър.
Явно бяха постигнали единодушие.
Но не всичко зависеше от тях.
Над хребета изрева хеликоптер и плъзгачите му минаха сякаш на сантиметри над тях. Новопоявилият се, изглежда, не беше очаквал да ги открие тук. „Тигърът“ се извъртя и набра височина в изненадан пирует.