Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
Пропастта летеше към тях. Грохотът на свличащия се сняг се чуваше дори през рева на хеликоптера, трещеше като огромен водопад.
Лиза се притисна към Пейнтър, ръката й стискаше неговата до болка. От другата му страна Анна седеше вцепенена, с безизразно лице и вперени напред очи.
Гюнтер бе потънал в мъртвешко мълчание.
Хеликоптерът падна през ръба.
Останала без опора, машината се килна настрани сред пелена от сняг. Падаха бързо, хеликоптерът се тресеше и се люшкаше.
Никой не издаде и звук. Роторите пищяха и за четиримата.
После, най-неочаквано, роторите захапаха въздуха. С леко подрусване, като от спрял асансьор, хеликоптерът се закрепи. Гюнтер изръмжа… и бавно, много бавно, изведе машината в спирала нагоре.
Пред тях ариергардът на лавината се сурна през ръба.
Хеликоптерът се издигна и видяха опустошението. Дим бълваше през всички прозорци на фасадата. Тежките врати на входа бяха изкъртени. Иззад планинския масив се издигаше плътен стълб дим — откъм хеликоптерната площадка в другия край на комплекса.
— Почти сто и петдесет души… — въздъхна Анна, опряла ръце на страничния прозорец.
— Може някои да са се спасили — каза Лиза, очите й не мигаха.
Не се забелязваше никакво движение.
Само дим.
Анна посочи към замъка.
— Wir sollten suchen…
Ала нямаше да има нито търсене, нито спасителна операция.
Никога.
Ослепителнобяло сияние, като светкавица, се ливна през всички прозорци. Зад планинския масив сякаш изгря бяло слънце. Никакъв звук. Светкавица без гръм. Светкавица, която прогаря ретината и отнема зрението.
Ослепен, Пейнтър усети как хеликоптерът се люшка. И ето че се появи звукът — стържене и трополене на скали. Неописуемо и невъзможно силен звук. Не просто като лавина. Звучеше като нещо тектонично, като разместване на континентални плочи.
Хеликоптерът се разтресе…
Зрението се връщаше бавно и болезнено.
Пейнтър притисна лице до прозореца и погледна с присвити очи надолу.
— Господи… — прошепна, обзет от страхопочитание.
Скален прах висеше във въздуха и скриваше отчасти гледката, но не можеше да скрие мащаба на унищожението. Целият планински масив се беше сринал сам в себе си. Гранитното рамо, надвисвало допреди секунди над замъка, се беше срутило, сякаш всичко под него — комплексът и голяма част от планината — просто бяха изчезнали.
— Unmoglich — промълви невярващо Анна.
— Какво?
— Такова унищожение… трябва да са използвали бомба с ЕТН.
Пейнтър я изчака да обясни.
— ЕТН. Енергията на точка нула. Формулите на Айнщайн довеждат до първата ядрена бомба, разбъркват енергиите на няколко уранови атома. Ала ядрената бомба е нищо в сравнение с потенциалната сила, скрита в квантовите теории на Планк. Такива бомби биха използвали енергиите, зародили се още при Големия взрив.
В кабината се възцари пълно мълчание.
Анна поклати глава.
— Експериментите с горивния източник на Камбаната — Зерум 525 — намекваха за потенциалната употреба на енергията на точка нула като оръжие. Но никога не сме работили по това й приложение.
— Е, някой друг явно го е направил — каза Пейнтър. Помисли си за мъртвата ледено руса убийца.
Анна се обърна към него; на лицето й бе изписан ужас и пълно стъписване.
— Трябва да ги спрем.
— Кого? Кои са те?
Лиза се размърда.
— Мисля, че скоро ще разберем. — И посочи през прозореца.
Над върха вдясно от тях се бяха появили три хеликоптера, бели, за да се сливат с пейзажа. Развърнаха се и поеха от три страни към техния.
Пейнтър знаеше достатъчно за въздушния бой.
Бяха се развърнали в атакуваща формация.
— Северната кула е насам — каза доктор Улмщром и поведе Грей, Монк и Фиона през задната врата на изложбената зала. Райън беше тръгнал преди тях с една стройна жена, облечена в костюм от туид — уредничка в музея. Отишли бяха да направят копие на писмото на Хуго Хирцфелд, както и на всичко друго, свързано с научната дейност на прадядо му. Грей усещаше, че е близо до някои отговори, но първо му трябваше още информация.
С тази цел се беше съгласил директорът лично да ги разведе из замъка на Химлер. Именно тук беше започнала връзката на Хуго с нацистите. Грей си даваше сметка, че за да се придвижи напред, трябва да придобие възможно най-ясна представа за ситуацията през войната — а по-добър източник на подобна информация от директора едва ли щеше да намери.
— За да бъдат наистина разбрани нацистите — почна Улмщром, — човек не бива да ги разглежда само като политическа партия. Наричали себе си Nationalsozialistische Deutsche Arbeitepartei — Германска националсоциалистическа работническа партия, — но в действителност организацията им представлявала по-скоро култ.