Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)

можеше да го закачи о първия срещнат клон и тогава животът на Нели щеше да се окаже в страшна опасност. Стас знаеше от описанията на ловни приключения, които беше чел в Порт Саид, че ловците на тигри в Индия повече се страхуват да не би слонът в уплахата си или при преследването да закачи куличката о някое дърво. Пък и самият тръс на гиганта е толкова тежък, че подобна езда никой не би могъл да издържи дълго, без ущърб на здравето си.

Но, от друга страна, присъствието на Кинг отстраняваше много опасности. Свирепите и самонадеяни биволи, които този ден срещнаха устремени към малкото езеро, където привечер се събраха всякакви животни от околността, също пръхнаха при вида му и като обиколиха цялото езеро, пиха откъм другата страна. През нощта Кинг, привързан за задния крак и за дървото, пазеше палатката, в която спеше Нели и тази стража беше толкова сигурна, че Стас заповяда само да запалят огън, но сметна за излишно да огражда бивака със зериба, макар и да знаеше, че в местност с толкова многобройни стада антилопи не може да няма лъвове. И още същата нощ няколко започнаха да реват сред огромните хвойни1, които растяха по склоновете на възвишенията. Въпреки разпаления огън, лъвовете, примамени от миризмата на конете се приближаваха към бивака, но когато на Кинг най-после му омръзна да слуша гласовете им и когато внезапно сред нощната тишина се разнесе като гръм неговият страшен „баритус“2, млъкнаха като попарени и, изглежда, разбраха, че е по-добре с такава особа да не се задяват. През останалата част от нощта децата спаха отлично и едва в зори потеглиха по-нататък.