Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
Ранулф го слушаше занемял и в един миг се почувства така, сякаш разпарят корема му и червата му блъвват навън. Възможно ли бе това да е първопричината за дълбокото му огорчение и ожесточение към баща му, човек, който го е презирали дори не е признавал съществуването му през първите пет години от неговия живот? Никога не му бе идвало на ум, че баща му може и изобщо да не знае, че го има на този свят. Да, но нали дядо му знаеше?
— Лъгал е — рече Ранулф, останал почти без глас.
— Това не е възможно! — отвърна Хю.
— Добре. — Ранулф въздъхна. Душата му бе буквално разкъсана на две от чутото, но, странно, не изпитваше никаква болка. — В такъв случай аз съм излъгал.
Лицето на Хю се изкриви и по него премина сянка на страдание. Ранулф го наблюдаваше потресен.
— Не, знам, че ти не лъжеш. Исусе Христе, сега разбирам защо си се държал толкова хладно и равнодушно в деня, когато се срещнахме за пръв път. Баща ми каза, че това било нещо съвсем естествено, тъй като до този момент и ти не си знаел за моето съществуване. Смяташе, че ти е нужно време, за да свикнеш с тази мисъл.
— Следващите седем години бяха предостатъчно време; още повече, че изобщо не се е и налагало да свиквам с каквото и да било. Защото аз още от самото начало много добре знаех кой е моят баща. Както знаех и че той не иска да ми признае за свой син.
Обвинението, вложено тези думи, накара Хю да пребледнее.
— Значи, това си си мислел през цялото време?
— А какво друго? Живеех върху твоята земя, в твоето село. Всички знаеха, че съм твой извънбрачен син, и то още преди лицето и ръстът ми да го докажат недвусмислено.
Рейна чу достатъчно, дори предостатъчно от разговора. Беше се върнала, за да покани двамата на трапезата, преди храната да е изстинала. Но се заслуша, тъй като разбра, че баща и син са се оплели твърде дълбоко в болезнените си спомени и не забелязват нито нея, нито когото и да било друг около себе си. Не бе в състояние да слуша повече и й се стори, че и Ранулф се чувства по сходен начин. Лицето му бе сгърчено от страданието, от гласа му, очите, думите струеше ужасът на едно самотно, трагично детство, лишено от топлина. В този миг душата му бе изпълнена с болка и Рейна я почувства почти осезаемо. Заля я омраза, омраза към страданието и към бащата, виновен за всичко.
Осъзна, че не е в състояние да изличи болката от мъжа си, но пък може да отстрани от него по-голямото зло.
— Ранулф, ако случайно не сте забелязали, залата е пълна с хора, които умират от глад в очакване най-сетне да заемете мястото си на трапезата.
Мъжът й я удостои със сърдит поглед, но намесата й в разговора им даде резултат. Ранулф кимна рязко и се насочи към подиума. В мига обаче, в който Хю понечи да го последва, Рейна го спря с едно движение на ръката си. Не я разколебаха дори и виолетовите му очи, излъчващи почти същото страдание като това на сина му.
— Бях решила да поправя по някакъв начин грубостта, която проявих към вас в началото — започна тя с тих, но въпреки всичко пламенен глас. — Осъзнах обаче, че не мога да го сторя след онова, което чух. Настоявам незабавно да напуснете Клайдън.
Той сякаш не се изненада много от нейната заповед, но и не й се подчини.
— Този въпрос трябва първо да се изясни, госпожо.
— Отказвате да си тръгнете, така ли? — възкликна тя, невярваща на ушите си.
Той се усмихна едва-едва.
— Мисля, че преди малко казахте: „Ако не искате да остана, ще ви се наложи да ме извлечете насила от тук.“ Само че се съмнявам дали ще успеете да го сторите, мила.
— Чумата да ви тръшне дано — изсъска тя, знаейки чудесно, че няма право да изхвърли Хю без разрешението на Ранулф. Сега вече той нямаше да й разреши. — Предупреждавам ви, лорд Хю, ако нараните още повече съпруга ми с думи и дела, кълна се, ще намеря начин да унищожа вас, дома ви и хората, които обичате.
— А ако все пак съпругът ви е човекът, когото обичам най-много на този свят?
— Не успяхте да убедите него, та мене ли? Защо да ви вярвам?
— Защото казах истината. Да, обичам го. Обикнах го още в мига, в който застана пред мен и ме погледна със собствените ми очи. Преди да си тръгна, той ще го научи, та ако ще да му вкарам тази истина и с бой в главата.
С тези думи той остави Рейна да се люшка между съмненията и пълното объркване. Тя не знаеше какво точно да стори. Да се намеси ли? Или да остави лорд Хю да поговори с Ранулф? Бащата сигурно щеше да се опита да убеди сина в своята искреност. Но дали бе наистина искрен? И дали — дори Хю да лъжеше — Ранулф нямаше да му повярва и да смекчи натрупаните през годините горчивина и озлобление? Да му вкара истината с бой в главата — Рейна се усмихна. Наистина, лорд Хю бе може би единственият човек на земята, който бе в състояние да се справи с Ранулф.