Жената в бяло
- Автор: Колинс Уилки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Шипковенска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жената в бяло». Краткое содержание книги:
Докато продължаваха въпросите и отговорите, ние бавно крачехме обратно през горичката. Щом стигнахме до къщата, първото нещо, което видяхме пред нея, беше двуколката на сър Пърсивъл с впрегнат кон и коняря, застанал до нея, облечен с куртката си. Ако можеше да се вярва на тази неочаквана гледка, разпитът на икономката вече бе довел до важни резултати.
— Хубав кон, приятелю — рече графът, обръщайки се към коняря с предразполагаща фамилиарност. — Ще излизате ли?
— Не аз, сър — отговори човекът, като гледаше куртката си и очевидно се чудеше дали чужденецът не я мисли за ливрея. — Господарят ще пътува сам.
— Аха! — каза графът. — Така ли? Чудя се защо си прави труда, след като вие можете да го возите. Дали ще изтощи този хубав, лъскав, красив кон на далечно разстояние?
— Не зная, сър — отговори човекът. — Конят е кобила, ако позволите, сър. Тя е най-храброто същество, което имаме в конюшнята. Казва се Кафявата Моли, сър, и бяга, докато падне. Сър Пърсивъл обикновено взима Исак Йоркски за късите разстояния.
— А вашата лъскава, храбра Кафява Моли за дългите?
— Да, сър.
— Логично заключение, мис Халкъм — продължи графът, като се извъртя чевръсто и се обърна към мен. — Сър Пърсивъл ще пътува днес надалеч.
Не отговорих. Имах да правя собствени изводи от това, което знаех чрез икономката, и това, което виждах сега, и предпочитах да не ги споделям с граф Фоско.
Когато сър Пърсивъл беше в Къмбърланд (мислех си аз), той извървя голямо разстояние, за да разпита за Ан в Тодс Корнър. Сега в Хампшър дали ще пропътува голямо разстояние отново заради Ан, за да разпита мисис Катърик в Уелмингам?
Влязохме в къщата. Когато прекосявахме преддверието, сър Пърсивъл излезе от библиотеката, за да ни пресрещне. Изглеждаше припрян, блед и разтревожен, но въпреки това бе изключително учтив, когато ни заговори.
— Съжалявам, но съм принуден да ви оставя — започна той. — Ще пътувам надалеч по неотложна работа. Ще се прибера утре своевременно, но преди да тръгна, бих искал да уредим малката делова формалност, за която споменах сутринта. Лора, бихте ли дошли в библиотеката? Няма да ни отнеме и минута — проста формалност. Графиньо, мога ли да ви обезпокоя също? Искам вие и графинята, Фоско, да бъдете свидетели при един подпис — нищо повече. Елате веднага и да свършваме.
Той държа отворена вратата на библиотеката, докато влязат, последва ги и я затвори тихо.
Останах сама в преддверието с разтуптяно сърце и лоши предчувствия. После тръгнах към стълбите и се качих бавно в стаята си.
IV
Седемнадесети юни. — Точно когато отварях вратата на стаята си, чух отдолу гласа на сър Пърсивъл, който ме викаше.
— Трябва да ви помоля да слезете — каза той. — По вина на Фоско, мис Халкъм, не по моя. Той има някакви безсмислени възражения срещу това жена му да бъде един от свидетелите и ме накара да ви помоля да се присъедините към нас в библиотеката.
Влязох веднага в стаята заедно със сър Пърсивъл. Лора чакаше до писалището, като въртеше притеснено в ръце шапката си. Мадам Фоско седеше близо до нея в едно кресло и с невъзмутимо спокойствие се възхищаваше от съпруга си, който стоеше сам в другия край на библиотеката и късаше мъртвите листа от цветята на прозореца.
Щом се появих, графът пристъпи към мен, за да се обясни.
— Хиляди извинения, мис Халкъм — рече той. — Вие знаете какво казват англичаните за моите съотечественици. Според добрия Джон Бул ние, италианците, сме до един хитри и подозрителни. Обявете, ако желаете, че не съм по-добър от останалите от моята раса. Аз съм хитър и подозрителен италианец. И вие самата мислите така, скъпа, нали? Е, моята хитрост и подозрителност ме карат да възразя срещу това мадам Фоско да свидетелствува за подписа на лейди Глайд, когато самият аз съм също свидетел.
— Възражението му е съвършено неоснователно — намеси се сър Пърсивъл. — Обясних му, че според английския закон мадам Фоско може да свидетелствува при подписването редом със съпруга си.
— Признавам го — подхвана графът. — Английският закон казва „да“, но съвестта на Фоско казва „не“. — Той разпери дебелите си пръсти върху гърдите си и се поклони тържествено, сякаш искаше да ни представи съвестта си в качеството й на знаменито допълнение към нашето общество. — Не зная какъв е документът, който лейди Глайд ще подписва — продължи той, — нито желая да зная. Само казвам — в бъдеще може да възникнат обстоятелства, които да накарат сър Пърсивъл или неговите представители да се обърнат към двамата свидетели, в който случай е несъмнено желателно тези свидетели да предоставят две съвършено независими едно от друго мнения. Това не може да стане, ако съпругата ми подпише заедно с мен, защото ние имаме едно-единствено мнение и то е моето мнение. Няма да допусна да ме упрекват един ден, че мадам Фоско е действувала по принуда от моя страна и в същност не е била никаква свидетелка. Говоря в интерес на Пърсивъл, когато предлагам своя подпис като най-близък приятел на съпруга, и вашия, мис Халкъм, като най-близка приятелка на съпругата. Аз съм лицемер, ако ви е угодно така да мислите, ненадеждна личност, човек, отдаден на дребнавости, сплетни и скрупули, Но вие ще се отнесете със снизхождение, надявам се, към моя подозрителен италиански характер и неспокойната ми италианска съвест.