Червения дракон
- Автор: Харис Томас
- Серия: Hannibal Lecter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червения дракон». Краткое содержание книги:
— Найлс поддържа приятелства, които струват пари. Но всъщност най-много ме интересуват кинокамерата и прожекционният апарат. Трябва да знам дали той ти е взел. Защото, ако не е той, вероятно е убиецът. В такъв, случай ще ни трябват фабричните им номера, за да ги дадем в заложните къщи. Ще ги обявим за национално издирване. Вероятно рамката вече е претопена.
— Ще му дам аз една рамка, като го пипна — закани се Меткаф.
— И още нещо — ако е взел прожекционния апарат, може би е запазил филмчето. Не би могъл да го продаде. Трябва непременно да го видя. Но ако го нападнете фронтално, ще отрече всичко и ще пусне филма в канала, ако е у него, разбира се.
— Добре — въздъхна Меткаф. — Колата е била на името на баща му и сега е включена в имуществото. Като разпоредител мога да я претърся, без да искам разрешение. Съдията е мой приятел и няма да ми откаже да огледам стаята му. Ще ви се обадя. Греъм остави слушалката и отново се зае с работа.
Охолство. В портрета, предназначен за полицейско ползване, трябва да се включи охолството.
Дали госпожа Лийдс и госпожа Джейкъби са ходили на пазар с екипите си за тенис? Напоследък тази мода беше доста разпространена в някои райони, но същевременно бе крайно глупава, тъй като съдържаше двойно предизвикателство — възбуждаше както класова омраза, така и долни страсти. Греъм си ги представи съвсем ясно — тикат пълните с продукти колички, късите плисирани поли се поклащат над, бронзовите бедра, пискюлчетата на белите чорапи се полюшват и сякаш намигат на мургавия мъж с очи на акула, който си купува студено месо за обяд, за да го преживя в колата си.
Колко семейства с три деца и куче заспиват всяка нощ в домовете си, разделени от Дракона само с една-две стандартни ключалки? Когато Греъм опитваше да си представи вероятните нови жертви, пред очите му неизменно изплуваха умни, преуспяващи хора в красиви къщи.
Но човекът, който щеше да се противопостави на Дракона, нямаше деца и домашни животни, а къщата му съвсем не можеше да се нарече красива. Следващият противник на Дракона се наричаше Франсис Долархайд.
ТРИДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Трясъкът на щангите върху пода на таванския етаж отекна из цялата къща.
Долархайд вдигаше и отпускаше железния лост. Екипът му този път беше променен — татуировката бе скрита под долнището на анцуг, а върху „Великия Червен дракон и Жената в слънчеви одежди“ беше метнато горнището. Кимоното висеше на стената като стара кожа на смок. То скриваше огледалото. На лицето на Долархайд нямаше маска.
Горе. С едно-единствено движение сто и трийсеткилограмовата щанга напусна пода и кацна на гърдите му, после полетя над главата му.
— ЗА КОГО МИСЛИШ?
Стреснат от гласа, той почти изпусна щангата и се огъна под тежестта и. Долу. Дисковете издрънчаха на пода. Извърна се по посока на гласа, яките му ръце увиснаха.
— ЗА КОГО МИСЛИШ?
Гласът сякаш идваше откъм горнището на анцуга, висок и режещ.
— ЗА КОГО МИСЛИШ?
Знаеше кой говори и беше изплашен. Още от самото начало двамата с Дракона бяха едно цяло. Той бе започнал своето Преображение, а Драконът бе неговата по-висша същност. Техните тела, гласове, воля бяха неделимо цяло.
Но вече не. След Реба всичко се промени. Не мисли за Реба!
— КОЙ Е ПРИЕМЛИВ? — попита Драконът.
— Госпожа… ъъ-ман… Шърман — запелтечи Долар.
— ГОВОРИ ПО-ВИСОКО! НЕ ТЕ РАЗБИРАМ! ЗА КОГО МИСЛИШ?
С изопнато лице Долархайд се наведе над щангата. На гърди. Над глава. Успя, но му беше доста по-трудно.
— Госпожа…ъъ-ман мокра във водата…
— МИСЛИШ ЗА МАЛКАТА СИ ПРИЯТЕЛКА, НАЛИ?
ИСКАШ ТЯ ДА БЪДЕ ТВОЯТА МАЛКА ПРИЯТЕЛКА, НАЛИ?
Тежестта се стовари с тътен на пода.
— Нямам… и-я-телка…
От страх не можеше да говори, трябваше да запуши ноздри с горната си устна.
— ГЛУПАВА ЛЪЖА.
Гласът на Дракона беше силен и ясен. Произнасяше без всякакво усилие трудното „ж“.
— ЗАБРАВЯШ ПРЕОБРАЖЕНИЕТО! ГОТВИ СЕ ЗА ШЪРМАН! ВДИГНИ ТАЗИ ТЕЖЕСТ!
Долархайд сграбчи щангата и се напъна. Отчаяно се опитваше да мисли за семейство Шърман. Насили се да усети тежестта на госпожа Шърман в ръцете си. Тя беше следващата. Госпожа Шърман. Биеше се в мрака с господин Шърман. Стискаше го здраво, стискаше го, докато загубата на кръв накара сърцето му да запърха като уловена в капан птица. Чуваше само това сърце и нищо друго. Не чуваше сърцето на Реба, не го чуваше!
Страхът изсмукваше силата му. Повдигна щангата до колене, но не можа да я качи на гърдите си. Представи си Шърманови, наредени около него с изцъклени очи, докато той събира дължимото на Дракона. Не се получи, беше някак кухо и празно. Тежестта с тътен се стовари на пода.