Червения дракон
- Автор: Харис Томас
- Серия: Hannibal Lecter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червения дракон». Краткое содержание книги:
Папката с описа на вещите им бе дебела седем-осем сантиметра, почти изцяло запълнена със списъци на вещи — преместването им в Бърмингам е било свързано с покупката на ново обзавеждане. Виж колко боклук! Всичко беше застраховано и описано по серийни номера, както изискваха застрахователните компании. Предпазни мерки на човек, който е преживял един пожар и е взел мерки за следващия.
Вместо ксероксни копия адвокатът Байрън Меткаф му бе изпратил вторите екземпляри на застрахователните полици. Бяха доста неясни и трудни за разчитане. Джейкъби е имал моторница за водни ски, Лийдс — също. Джейкъби е имал триколесен мотоциклет, Лийдс — двуколесен с ремарке. Греъм близна палец и обърна страницата. Под номер четири на втория лист фигурираше прожекционен апарат „Чинон Пасифик“.
Греъм задържа пръст върху него и се замисли. Възможно ли е да го е пропуснал? Беше преглеждал един по един складираните в Бърмингам кашони, внимателно търсеше нещо, което би му позволило да добие по-ясна представа за семейния живот на Джейкъби.
Къде е бил този прожекционен апарат? Наложи се да свери застрахователната полица със списъка на Байрън Меткаф, съставен от него в качеството му на изпълнител на завещанието, когато вещите са били прибрани в склада. Отговорникът на склада бе отметнал с ченгел всяка вещ при подписването на договорите за съхранение. Петнайсет минути отидоха за проверка на складовата наличност. Нямаше прожекционен апарат, нямаше камера, нямаше филми. Облегна се назад и се взря в усмихнатите лица на семейство Джейкъби, които го гледаха от снимката.
Касово сте направили с него, по дяволите? Откраднат ли е? Дали не го е откраднал убиецът? Ако го е откраднал, дали го е продал на прекупвач на крадени вещи? Пресвети Боже, моля те, нека открия прекупвача.
Умората изчезна. Искаше да разбере дали липсва и нещо друго. Цял час сравнява списъка на складовата наличност със застрахователните полици. Всичко бе описано, с изключение на дребните скъпи вещи, които вероятно бяха в списъка на банковата касета в Бърмингам. Всичко, с изключение на две неща.
„Кристална кутия за бижута, 10 х 7 см, с капак от ковано сребро“ фигурираше в застрахователната полица, но не и в складовата наличност. Същото се отнасяше и за „Сребърна рамка за картина 22 х 27 см, с орнаменти от цветя и гроздове“.
Откраднати? Загубени? Неописани? Бяха сравнително дребни вещи, лесно можеха да се забутат някъде. Обикновено прекупвачите на крадено претопяват веднага среброто и проследяването му е невъзможно. Но киноапаратурата има фабрични номера, тя може да бъде издирена. Дали ги е откраднал убиецът? Втренчил поглед в зацапаната вече снимка на Джейкъби, Греъм усети сладостната тръпка от новооткритата следа. Но когато си даде сметка за разнообразието на възможните отговори, радостта бързо го напусна.
В стаята на съдебните заседатели имаше телефон. Греъм набра номера на полицейското управление в Бърмингам и поиска да го свържат с отдел „Убийства“. Попадна на началника на групата, дежурна от три до единайсет.
— Спомням си, че при делото Джейкъби сте водили на отчет всички, които са влизали в къщата след запечатването и.
— Ще изпратя някой да го погледне — отвърна полицаят.
Греъм знаеше, че такъв списък има. Практиката да се регистрира всеки, получил достъп до местопрестъплението, бе нещо много полезно и той с удоволствие отбеляза, че в Бърмингам се придържат към нея. Чака пет минути със слушалка в ръка, докато отсреща се обади друг полицейски служител.
— Кажете какво ви трябва — рече той. — Списъкът е у мен.
— Фигурира ли в него името Найлс Джейкъби, син на убития?
— Ммм… Да, на втори юли, в седем часа вечерта. Имал е разрешение да прибере някои лични вещи.
— Пише ли дали е носил куфар?
— Не, съжалявам.
Гласът на Байрън Меткаф беше дрезгав, той дишаше тежко в слушалката. Какво ли прави, запита се Греъм.
— Дано не ви безпокоя.
— С какво мога да ви услужа, Уил?
— Трябва ми малко помощ във връзка с Найлс Джейкъби.
— Какво пак е направил?
— Мисля, че е взел някои неща от дома на Джейкъби след убийството.
— Хм.
— Липсва една сребърна рамка за снимки, описана във вашите документи. Когато бях в Бърмингам, взех от стаята му семейна снимка без рамка. Била е обаче в рамка, следите от ръбовете личат.
— Мръсният му копелдак! — процеди Меткаф. — Позволих му да си вземе само дрехите и някои книги.